The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » България » Средновековна България » Ролята на евреите в Османската империя

България » Средновековна България

Ролята на евреите в Османската империя Изпрати E-mail
България - Средновековна България
Дата на публикуване: 13 Април 2010
Публикацията е прочетена: 5708 пъти


Image



Въведение

 

Във Видин някакви общинари-ибрикчии решили да направят

музей на еврейския холокост - „много им била харесала идеята"?!...

В центъра на София ционисти поставиха фалшиви паметни

плочи за някакви измислени гонения срещу евреите. Ционистът

Стефан Софиянски* започна да „кръщава" с еврейски

имена улици и площади в столицата и да произнася сълзливи

речи по този повод. За да не остане по-назад президентът-кому-

нист Георги Първанов обяви за официален български празник

денят на еврейския холокост. Вицепрезидентът о.з. генерал Ангел

Марин пък в родния си град Батак се извини на турците за

гдето са ни клали. Подобно национално предателство едва ли

има някъде по света. В Смолян и Широка лъка други общинари-

ибрикчии посъветвани от някого, решиха да издигнат еврейски

паметници за несъществуващи гонения срещу този етнос и да

спрягат идеи за „българския Йерусалим". Този проект предвижда

изграждането на синагоги, джамии и паметници на палачите на

българския народ - такива като Сюлейман паша (Соломон Леви

Явиш)*, Енихан баба и др.

 

Ционистите в Народното събрание и правителството за щяло

и нещяло раздухват митовете за несъществуващия еврейски

холокост*. Никой обаче не казва и дума за българския Геноцид

и Холокост, за арменския Геноцид и за православния Геноцид и

Холокост, в който изгоряха над 62 милиона души!...

 

Целта на тази книга е да осветли и да напомни на поколенията

за страданията на българския народ, в голямата си част предизвикани

точно от тези, които в момента са нахлузили привид-

 

* От гръцки „Холокост" - всесъжение, пълно жертвено изгаряне. Чрез този

термин евреите претендират, че германците и другите народи „са ги принесли в

жертва" за своето благополучие през Втората световна война. Всъщност истината

е точно обратната на тази. Евреите и масоните принасят в жертва на своя бог (Сатаната)

над 50 милиона души!...

 стр.

3

 

 

но „овчи кожи", представяйки се за жертви - съгласно указанията

на Синедриона! Фактите и документите недвусмислено го доказват,

още повече, че Геноцидът и Холокостът спрямо българите

продължават и до днес под една по-скрита форма, провеждани

целенасочено и планирано с икономически, психотронни, медицински

и други престъпни средства и методи!

 

В момента България се намира в ситуация, подобна на тази

през XIV век, преди падането под турско робство. Всеки историк

или изследовател, който може обективно да анализира историята,

веднага ще открие общите неща. По силите на българите

е не само да направят тези констатации, но и да вземат

мерки историята да не се повтори, защото това ще има трагични

последици за България!

 

Надявам се трезвите читатели да извлекат поуки от покъртителните

факти, които са представени тук, и да запомнят кои

са враговете и душманите на българската нация...

 

Авторът

 

 

 

Първа глава

 

Падането на Старата Велика България

 

(VII-VIII в.)

 

През VI-VII век с Византия граничи една друга процъфтяваща

империя, създадена от българите - Старата Велика България.

Тя се простира от Каспийско море до Долния Дунав и далеч

на север. Старата Велика България, както подсказва и името

й, не се появява изневиделица, като плод на някакво внезапно

хрумване или бърза миграция. Това фактически е източната част

на империята на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от

горното течение на р. Рейн до Индия. След нейния разпад част

от синовете на Атила със своите хора се заселват в земите на

днешна България. Най-малкият му син Ирник, който продължава

династичния клон на Дуло, се установява в Малка Скития

(Добруджа). По-късно част от българите се концентрират в Северното

Причерноморие и установяват своята столица в търговския

център Фанагория (Крим).

 

Край Кавказ и в земите на скитите още от древността българите

изграждат множество градове и културни центрове, за

които споменават редица антични автори (19, 66). Старата Велика

България била процъфтяваща империя, тъй като в състава

й освен многобройните български племена влизали също сар-

мати, буртаси, алани, савири, скити, масагети, хуни и др. Всички

тези родствени на българите племена били обединени под вещото

ръководство на българските владетели, които поддържали

жива традицията на най-древната държавност, която може

да бъде проследена най-малко до III-то хилядолетие пр. Хр.

 

Просперитетът на българската империя в Северното Причерноморие

бил обусловен от факта, че българите контролирали

няколко важни търговски пътища и събирали съответните да-

 

5

 

 

нъци и мита за това. Един от тези пътища било крайното разклонение

на „Пътя на коприната", осигуряващ търговията Изток-

Запад още от античността. Освен него българската администрация

контролирала и движението на стоки по големите реки

Днепър, Днестър, Дунав и Волга, по които в Източна Европа

вървяла търговията Север-Юг. Особено важен такъв път бил този

по река Днепър, известен като „пътя на варягите", по който

стоките от Византия, Украйна и гръцките колонии се транспортирали

към Скандинавските страни на север.

 

Връхна точка в развитието си Старата Велика България достига

при владетеля кан Кубрат (605-665 г.), който бил покръстен

и получил образованието си в Константинопол.

 

Тук обръщаме внимание, че българите приели християнството

много по-рано, отколкото се предполага. Една част то тра-

ко-българите в Мизия, Тракия и Македония били покръстени още

преди гърците - директно от апостолите. Друга част в Кавказ се

покръства заедно с арменците в III в. Това се споменава в книгата

„История на страната Алуанк" на арменския хронист Мов-

сес Каланкатуаци (Дасхуранци) VII в. Каланкатуаци посочва, че

християнството в Кавказ е въведено от св. апостол Фадей и неговия

ученик епископ Елиша.

 

Християнин бил и българският кан Атила, който бил покръстен

от св. Лупа. Вождът на българите - утигури Грод (Горд)

също бил християнин. Той бил покръстен и награден богато от

самия византийски император Юстиниян (527-565 г.)(18).

 

Всъщност така нареченото покръстване на българите при

княз Борис I се явява петото поред. Това е много важно да се

отбележи, защото този факт обяснява много неизследвани досега

моменти от българската история.

 

Ранното покръстване на българите директно от апостолите

обяснява защо тяхното християнство е православно, защото това

е изначалното неопетнено и истинско Христово учение! От

тук става ясно защо противниците на българския дух така яростно

са се стремили да го унищожават през вековете - една тенденция,

която продължава и в наши дни. Геноцидът и Холокос-

 

6

 

 

тът срещу българите започва точно в този момент, в който те

приемат изначалното християнство и душмани на българите стават

именно апологетите на Антихриста, богоборците и носителите

на тъмните сили. Колкото и това да се отрича, е повече от

ясно, че в основата на българския Геноцид и Холокост стоят

както материални, така и духовни причини. Тези духовни причини

почиват на окултен (езотеричен) принцип и са свързани с религиозна

нетърпимост спрямо българите, верска омраза и расистка

по своята същност идеология, чужда на християнския морал,

чийто изразители са били българите.

 

В повечето български учебници по история империята Стара

Велика България не е посочена като държавна формация, а

като някакъв случаен племенен съюз. Тази теза се поддържа главно

то руски учени и такива с еврейско-хазарски произход като

Павел Йосиф Шафарик*, Константин Иречек*, Геза Фехер*, както

и от повечето български учени от тоталитарния период, като.

акад. Димитър Ангелов, проф. Василка Тъпкова - Заимова*, акад.

Васил Гюзелев, проф. Илчо Димитров, проф. Александър Фол*,

проф. Андрей Пантев и други подобни манипулатори и фалшификатори

на българската история.

 

Авторът Станислав Станилов (19) изтъква, че през последните

години се е появила една тенденция за омаловажаване на

държавата Стара Велика България за сметка на създалия се

по-късно Хазарски каганат, под чийто удари тя се разпада. В

това отношение той посочва с критични бележки трудовете на

А. В. Комар, Светлана Плетньова, М. И. Артамонов и някой

други. В заключение авторът сполучливо намеквайки за исторически

фалшификат, казва: „...Никакви скъпи формули и издания

обаче не могат да сътворят истина, която не съществува.

Хазарската „мода" ще премине, както са преминавали всички

подобни „моди", а за някои от нейните „рицари" ще остане

само срамът!..." (19)

 

*Всички отбелязани със звездичка имена в книгата са на хора с еврейски произход.

 

 

7

 

 

са спорни и несъстоятелни, ценното в неговите изследвания е,

че обръща внимание върху някои важни факти, свързани с бъл-

гаро-хазарската граница и намесата на хазарите в обществено-

политическите отношения в региона и най вече между България

и Византия. Разпространението на властта на хазарите над

Приазовието и източен Крим неизбежно довело до установяване

на тесни контакти с Византийската империя. В края на VII

- началото на VII в. Хазарският каганат се оказал в центъра на

политическите интриги на Византия, насочени главно срещу

България.

 

В 711 г. хазарите помогнали да бъде завладян императорският

трон в Константинопол от кримския арменец Вардан, получил

при възкачването си на престола името Филип. Така Ка-

ганатът придобил ценен съюзник в борбата с Арабския халифат

и бил сключен договор между Византия и Хазария за разделяне

на Крим между двете държави (61). Интересно е да се отбележи

хазарското влияние във Византия още по времето на предишния

император Юстиниян II, издигнат на престола с помощта на

кан Тервел (695-714 г.). Съпругата на Юстиниян II, императрицата,

била сестра на хазарския каган Ивузир. Този династичен

брак оказвал голямо влияние във византийския двор и определено

бил насочен срещу българите.

 

От „Джагфар Тахиръ" (63), както и от други източници, става

ясно, че „черните българи" на Бат Боян запазват властта си

над управляваните земи в Северното Причерноморие почти до

началото на IX в. Те били полунезависими и плащали данък на

хазарите заедно с волжките българи, които се изтеглили на север.

Разликата в политическо отношение между едните и другите

се състояла в следното: „черните българи" приели хазарския

васалитет и освен че плащали данъци, извършвали и погранична

повинност, свързана с охрана на границите на Хазарския каганат.

Освен това техните владетели загубили правото да носят

титлите кан (хан) и каган. Волжките българи начело с кан Котраг

били по-независими и плащали само данъци и то само известно

време, до отслабването на военната мощ на Хазария след

 

10

 

 

войните с Арабския халифат. След това те се съюзили с халифа-

та срещу хазарите и престанали да плащат данъци на изедниците.

 

Освен че били причина за разпада на Стара Велика България,

хазарите със своите действия дълго време тероризирали

българите от съседните им две български държави, всячески се

намесвали във вътрешните им работи и провеждали политика

на изтребление и Геноцид. В отговор на това хрониките отбелязват

яростната съпротива на българите и българската аристокрация,

които ненавиждали хазарите и ги наричали „кучета".

 

Особено много се влошило положението на българите в Хазарския

каганат в началото на IX в., когато управляващата върхушка

приела като официална религия юдаизма. Ето какво пише

по този повод известният украински автор Едуард Ходос* (153):

„...Евреите са пришълци в Хазарския каганат. Те се настаняват в

град Итил (днешен Астрахан), където имало процъфтяваща търговия

и международен пазар. Тук се извършвала посредническа

търговска дейност между Азия и Европа, Арабския Халифат и

Византия, между Индия и Китай и зараждащата се още Древна

Рус. Особена стока за еврейските търговци били робите, които

били наричани „сакалиби" (т.е. славяни). Много авторитетни изследователи

директно отбелязват, че в основни линии именно от

хазарската търговия с роби били първоначално натрупани крупните

(разбирай „мръсни" - бел. моя, Г В.) еврейски капитали.

 

Местната хазарска върхушка приела юдейската религия и

постепенно се юдеизирала. Много скоро юдаизмът станал гос-

подарстваща религия в Хазарския каганат и това определило

по-нататъшната му политика. На острова срещу столицата, близо

до днешния Астрахан, бил построен „Белия храм" (в древнорус-

ките летописи „Белая Вежа").

 

Хазарският каганат просъществувал няколко столетия, докато

в лятото на 965 г. руският княз Светослав разбил хазарите и

разрушил столицата им, а еврейският елит се преселил в Хазарския

(еврейски) квартал в Киев, където е и сега!...

 

Според повечето учени причината за разгрома на Хазарския

каганат била, че хазарите, бидейки силна държава, проявили

 

11

 

 

необмислена и късогледа „демокрация", изразяваща се в духовна

разюзданост, падение на нравите и междуособици. Разгромът

също бил свързан с прекалените апетити на юдеите и недалновидната

им политика, след като завладели властта с помощта

на „мръсни капитали". След завземането на властта те

престанали въобще да мислят за икономическото развитие и отбранителната

способност на държавата. Прекратили се вътрешните

политически и икономически връзки, станало израждане на

обединяващата национална идея. Държавата загинала. Изчезнало

и названието на народа, който я населявал. И останала една

дума, етимологията на която е неразривно свързана с хазарите -

„хазер", което в превод на идиш означава „инородец" (чужденец),

„свиня". Сравнете „хазер" и „хазар". Разлика в една буква, а какъв

голям смисъл! Жалко, че хазарите не забелязали кога една

буква била сменена с друга. Неразумен все пак народ" (153).

 

Сполучливо го е казал Едуард Ходос*, който най-добре си

познава сънародниците и техните подли и деструктивни нрави,

разрушили не една държава, в това число и собствената им. Не

случайно старите българи са казвали: „Който копае гроб други

му - сам пада в него!"

 

След разпадането на хазарската държава хазарските евреи

(евреите ашкенази) се разпръсват постепенно из цяла Европа и

на Балканите. Те носели със себе си и своето пагубно вероучение

„Талмуда", което представлява и основната им религиозна

доктрина, ако това изобщо може да бъде наречено религия. Съгласно

тази разрушителна, реакционна, агресивна и расистка доктрина

юдеите талмудисти се смятат за висша раса, на която е

предопределено (незнайно от кого, може би от Сатаната или Луцифер)

да управляват света. „Талмудът" учи юдеите, че всички

останали друговерци и особено християните (и най-вече православните)

са „гои" (говеда за заколение), а не хора. С други думи

спрямо „гоите" не важат десетте божи заповеди от „Стария завет"

и те могат да бъдат подлагани на всевъзможни мъчения,

робска експлоатация и безмилостно изтребление. „Талмудът" е

подчертано антихристиянска книга, състояща се от 17 големи

 

12

 

 

тома, проповядващи патологична омраза към друговерците и

невероятни богохулства към Бога-Творец и Исус Христос! Не

случайно пълните текстове на „Талмуда" никога не са превеждани

на друг език, освен на еврейски (иврит или идиш). С пълно

основание изследователи и богослови смятат юдейския талмудизъм

за сатанинско учение, подвластно на тъмните сили. Фактите

изложени в различни източници го доказват по недвусмислен

начин! Потърпевши са българите и цялото човечество (39).

 

 

 

Втора глава

 

Падането на Второто българско царство

 

(ХIII-ХIVв.)

 

След разцвета на българската държава (по същество империя),

която съперничела на Византия и последвалата я Латинска

империя, постепенно през XIII и ХIVв. в България започва едно

феодално раздробяване. Това довежда до значително отслабване

на централната власт, оказало се впоследствие фатално за

страната (нещо като днешния глобалистки лозунг: „По-малко

държава и по-голяма автономност на общините и регионите",

т.е. старата максима „Разделяй и владей!")... Това, разбира се,

става под влиянието на външните врагове на България - най-

вече Византия и един по-страшен вътрешен враг, внедрен незабелязано

и нанесъл удар върху традиционната религия и моралните

устои на българското общество.

 

През ХIII-ХIV в. особено се развили занаятите и търговията

в България, а също и външната търговия. През Константинопол,

Солун, Дубровник и Венеция в България се появяват евреи

- търговци, спекуланти и международни мошеници*, които започват

да експлоатират българите (30, 66). Чрез подкупи те влизат

под кожата на владетелите и болярите и зловредното им влияние

започва да прониква и да разлага обществото. Цар Иван

Александър (1331-1371 г.) дал на венецианците грамота за свободно

търгуване и те плащали мито 3% за внос и износ и имали

голяма колония във Варна към 1352 г. Редица данни говорят, че

в споменатите четири града имало значително присъствие на

евреи, а в Константинопол и Венеция - представители на Синедриона

(тайното правителство на юдеите).

 

"Думата „мошенник" идва от популярното еврейско име Моше (Мойсей),

така че когато се говори за мошеници, почти в 90% от случаите става въпрос за

евреи.

 

14

 

 

Като изключим чисто материалните стимули на евреите да

експлоатират като паразити и да унищожават дадена държава,

случаят с България и българите е малко по-специален като отношение

и почива на религиозна омраза и талмудистки расизъм,

така характерен за „богоборците" (израилтяните)(39). Евреите и

особено тяхната върхушка (равините и висшата класа) изпитват

една характерна ненавист към друговерците и православните

християни. Като представители на най-чистото християнство и

подчертано неподатливи на всякакви сатанински учения и секти,

българите са номер едно в „черния списък" на юдеите.* В

духовен план българите се явяват като антипод на юдеите и

това обяснява защо са толкова мразени от тях.

 

В началото на XIV в. евреите започнали да разширяват своето

влияние в България и да се промъкват към властта. Така

например един от палачите на служба при Тодор Светослав (1300-

1321 г.) бил евреин. Той участвал в екзекуцията с удушаване на

цар Чака (1300 г.), извършена в Търново. Особено се засилило

пагубното еврейско влияние по времето на цар Иван Александър,

който имал нещастието в 1340 г. да се разведе със съпругата

си Теодора и да се ожени за еврейката Сара*, която привидно

се покръстила и получила християнското име Теодора. От този

брак имал двама синове - Иван Шишман и Иван Асен, и три

дъщери - Кера Тамара, Кераца и Десислава. С този безумен акт

Иван Александър закопава България и я прави лесна плячка за

задкулисните игри на Синедриона и последвалото разпокъсване

на царството и падането на България под турско иго, продължило

500 години (66)!

 

Първия удар юдеите нанесли срещу православното християнство.

Ето какво пише по този повод М. Варшавски (проф. Владимир

Владикин) (30):

 

„...След идването на апостолите Павел и Варнава на Балканския

полуостров, България станала център и разсадник на

православната вяра. Нейните манастири се превърнали във вис-

 

"Изследванията на Йордан Вълчев и Светлозар Попов показват, че вероятно

Исус Христос е произхождал от древните българи, населяващи пр. н. е. Близкия

изток. Ето още една причина за омраза!

 

15

 

 

ши школи, подготвящи държавници и пастири за разпространение

и укрепване на Христовата вяра...

 

От всички балкански народи българите в най-голяма степен

се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия,

стигали дори до фанатизъм. На това явление обърнал внимание

Синедрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили

и насочи по лъжлив път учението на Исуса Христа.

 

В XIII в. членове на Синедриона са били всички венециански

евреи и банкери. Благодарение на капитала*, съсредоточен в

техните ръце, те добили голямо влияние и сила. Дори турският

султан е бил напълно зависим от тях и станал верен изпълнител

на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, юдеите прокарвали

своята политика задкулисно. Те ръководели политическите

събития, а сами оставали в сянка. Тази политика на венецианските

банкери юдеи през царуването на Иван Александър

била съдбоносна за България.

 

Гръцки и френски литературни източници свидетелстват,

че Иван Александър бил женен за еврейката Сара*, дъщеря на

един венециански банкер, и че този брак бил устроен от юдеите

с единствената цел да отслаби християнската вяра в България,

населението на която било напълно предано.

 

Сара-Теодора* била таен агент на Синедриона и постепенно

подготвяла България за турското робство (гр. лет. XIV

в., т. III, стр. 81). В историята на християнството на Балканите

тя изиграла почти същата роля както Попея**, само че в

друга форма. Нейните наемни агенти със средствата на венецианските

търговци разпространявали между народа слухове,

че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение,

а че това е измислено от поповете, които проповядвайки

тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на труде-

 

*Този капитал бил натрупан от търговията с роби и спекулативни мръсни

сделки във Византия и Европа.

 

**Попея Сабина - съпруга на императора тиранин Нерон. Тя приела юдаизма

и била агент на Синедриона. Участва в заговора за подпалването на Рим и избиването

на християните (39).

 

16

 

 

17

 

 

 

щите се маси (гр. лет. XIV в., т. III, стр. 92; Енциклика на Бонифаций

IX, римски папа).

 

Злите семена били посети и дали плодовете си в скоро време.

Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат,

пиянство, започнал да процъфтява материализмът. Развлеченията,

противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Александър

бил безсилен да предприеме каквото и да било против

жена си, понеже зад гърба й стояла злата могъща сила на Синедриона.

Станало е нужда дори той да се помири с разделянето

на държавата си на три области, което безспорна го е унищожавало,

но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат

държавата" (30).

 

Известният руски автор Григорий Климов в книгата си „Божият

народ" определя евреите като „секта от дегенерати, която

в продължение на 3000 години трови човечеството и като раково

образование смуче жизнените му сокове"!... В случая с България

евреите отново предприемат изпитаните си масонски и сек-

тантски методи, за да разединят нацията и да я подложат на

турско-чифутски Геноцид!

 

Вследствие на подмолните действия на Сара-Теодора* и Синедриона

в посочения период в страната се появяват редица секти:

варлаамитство, богомилство, гностицизъм, адамитство, „жи-

довстващи" („приятели на евреите") и др. Целта на всички тях

била целенасочен удар срещу православното християнство.

 

За да се пребори със сектите, през 1355 г. църквата свиква

специален събор в Търново, на който сектантите официално са

осъдени от Теодосий Търновски и разобличени от него. Въпреки

строгите мерки, взети на събора в Търново срещу еретиците,

сектите, стимулирани с еврейското злато, продължавали да процъфтяват.

Най-опасна била сектата на „жидовстващите", която

открито изповядвала антихристиянски възгледи и членовете й

(предимно евреи) практикували черна магия (66).

 

Привържениците на тази ерес отхвърляли официалната, приета

на Никейския събор основна догма на християнската религия

за двойната природа на Исус Христос като „съвършен бог"

 

18

 

 

и „съвършен човек", приел плът от Богородица" (Дева Мария) и

слязъл на земята заради спасението на човечеството. Като разпространители

на подобно неверие към основната догма за Хрис-

тос-богочовека в житието на Теодосий Търновски се обвиняват

живеещите в българската столица по времето на Иван Александър

евреи. Освен това пак според разказа на житиеписеца евреите

„хулели божествените храмове и приносимото в тях и се отнасяли

с безчестие към свещениците и монасите" (66).

 

Тази разрушителна ерес се прехвърляла и сред представителите

на православното население. Такива еретици, изказващи

разрушителни антицърковни възгледи, били например Фудул и

Пиропул, за които се споменава в допълненията към „Борило-

вия синодик", и които проповядвали в Търново вероятно по времето

на патриарх Евтимий (т. е. между 1375 и 1393 г.). Разпространяваните

от тях възгледи напомнят твърде много за ереста на

„жидовствстващите". „Те тъпчеха - се казва в синодника - иконата

на пречистата Богородица, занимаваха се с различни магии,

нападаха с различни хули архиереите и иноците, оскверниха свещените

църкви и животворния кръст, чрез който бяхме белязани

за избавлението, показаха и много други безчинства" (66).

 

На фона на тези тревожни събития, в България през ХIVв.

се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Той правел

всичко възможно да се бори с еретиците и сектите и имал голямо

влияние и сред народа, и сред болярите. Дори цар Иван Александър

му симпатизирал и го смятал за свой довереник, като му

подарил един манастир. Евтимий станал опасен противник на

юдейското влияние и царицата Сара-Теодора* неведнъж се мъчила

да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се

увенчали с успех, тя съобщила за това на Синедриона и последният

употребил всички сили да оклевети проповедника, за да

сведе цялата му дейност до минимум (Енц. на Урбан VI, римски

папа, стр. 4) (30).

 

Сара-Теодора* не е действала самостоятелно, тя е разполагала

с мощно еврейско обкръжение и множество агенти на

Синедриона. Доказателство за горното е наличието по това вре-

 

19

 

 

ме на цял еврейски квартал във Велико Търново и пак там се е

намирала и най-голямата и красива синагога на Балканите, в

махалата „Френкхисар" съгласно запазени сведения от християнските

летописи (122).

 

Подмолната дейност на евреите започнала да дава резултати.

За да постигнат целта си, те насъскват България и Византия

една срещу друга и в момента, когато двете държави са отслабени,

включват основното си оръжие срещу християнството

- турците! Използвайки междуособните войни между двете християнски

държави, турците от Османското емирство в периода

1326-1327 г. последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Ни-

кея и Никомидия. С това почти цялата византийска част на Мала

Азия попаднала в ръцете на турците. През 1342 г. във Византия

станали вътрешни размирици и избухнала гражданска война,

в която с войски се намесил и цар Иван Александър. От тази

война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении -

юдеите. Ето какво пише М. Варшавски за този период: „...Тогава

венецианските банкери - евреи упражнявали политически и финансов

натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат

България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални

средства да води война, за да разори православната страна.

Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползвайки се от

техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската

империя за сметка на християнските държави" (30).

 

В 1352 г. турците превзели крепостта Цимпе на Дарданелите,

а в 1354 г. и великия брод - Галиполи. Това се приема за

начало на турското нашествие на Балканите. Със съдействието

на Сара-Теодора* турците нахлули в Тракия и завзели Родосто,

Бая-Ески, Люле-Бургас и Одрин и сключили с България договор,

който им давал юридическо право да организират в Тракия

бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни,

а България била задължена да им оказва активна подкрепа.

 

Сключвайки този неизгоден договор, цар Иван Александър

разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетите

области и че останалата част от България ще бъде спасена (30,

 

20

 

 

135). Той обаче си направил криво сметките „без кръчмаря" (Синедриона).

Под натиска на жена се Сара-Теодора* цар Иван

Александър направил поредната фатална грешка и вместо да

обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник

той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната

част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително

по територия. Основната част - Търновското царство,

той дава на Иван Шишман - първородния син на еврейката

- Сара-Теодора*. Както отбелязва Станишев (2): „За пръв път в

българската история, един цар разделя царството си, като някаква

частно-правна собственост Иван Александър изоставил

напълно старото западно българско крило..." (135).

 

След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя -

Сара-Теодора, България фактически се разпада на пет части -

Видинско царство, Търновско царство, Карвунско царство, Влашко

царство и Западна част (Македония), която се състои от множество

васални княжества. Така първата част от плана на Синедриона

по отношение на разрушаването на християнските държави

- България и Византия, бил осъществен!

 

Започвайки от 1354 г. нататък, турците предприели масови

нахлувания през Дарданелите в Тракия и на Балканите. Има сведения,

че турските войски са прехвърляни с кораби и средства

на венецианските евреи. Авторът Дейвид Дюк*, цитирайки С.

Шу, ни дава следната информация: ,,...В XIII в. византийските

евреи поддържали окупационните армии на турците... В XIV в.

те поддържали завладяването на Константинопол от османските

турци, което станало с помощта на евреите..." (53).

 

Тук е очевидно, че двете групи на Синедриона - във Византия

и във Венеция, са изпълнявали общ план и са действали съгласувано.

От различни източници става ясно, че по това време

тайното еврейско правителство в сянка - Синедрионът, по всяка

вероятност се е намирало в Константинопол. Преди това то е

било във Вавилон и Испания. Така или иначе в завладения от

турците Константинопол Синедрионът изживява втория „златен

век" и това е отразено в редица документи, както ще видим

 

21

 

 

по-нататък (5, 39, 55). След това Синедрионът последователно

се мести в Полша (XVII в.), Амстердам (XVIII в.), Лондон (XIX

в.) и Ню Йорк (XX в.), където е и досега!... (5).

 

В своите задълбочен изследвания Мълвина Господинова

смята, че богоборческата еврейска секта на фарисеите има заслуга

и за други ключови събития станали в периода преди турското

нахлуване на Балканите и във Византия и фактически подготвили

почвата за унищожителния удар срещу православието:

 

 

„...Проследявайки богоборството на фарисеите през епохата

на Средновековието, ще се спрем по-подробно на три основни

исторически факта, чийто последици са не само изключително

устойчиви във времето, но са и ярко доказателство за войната

на богоборците срещу Христовата църква и християнската

държавност. Това са: създаването и подържането на исляма; Великата

схизма (1054 г.) и така наречените кръстоносни походи;

завладяването на православните балкански държави и Византия

от турците мюсюлмани" (39).

 

Анализът на събитията показва, че ислямът се появява към

VII в. на базата на древното езичество и фарисейския юдаизъм.

Колкото и парадоксално да звучи, евреите определят на исляма

особена роля в богоборческата си стратегия за борба с християнските

народи. Те използват турците и мюсюлманите като маша

в стратегията си - „да убиеш с чужд нож"!...

 

През 1355 г., разтревожени от увеличаващите се турски нах-

лувания, България и Византия сключват съюз за борба с общия

враг. Този съюз обаче закъснял, а вътрешните врагове и еврейските

агенти на Синедриона правели всичко възможно да засилят

противоречията и да отслабят двете държави.

 

В 1363 г. султан Мурад се настанил в Одрин и го направил

изходна точка за по-нататъшното турско разширение. Последователно

в ръцете им паднали Димотика, Цурулум, Аркадиопол,

Пловдив и Боруй.

 

От сведенията на османския хронист Сеадеддин, както и от

други данни, се вижда, че настъплението на османските турци в

 

22

 

 

Тракия през периода 1359 - 1364 г. било съпроводено с големи

разорения. Силно пострадали Пловдив, Боруй, Сливен, а някои

по-малки селища, като Венец и Сотирград, изчезнали напълно!

Разорението се съпровождало от масови поробвания, от отвличане

на множество пленници, които били отвеждани впоследствие

в Мала Азия. Сеадеддин отбелязва, че след превземането на

Лозенград османските войници отвели със себе си „невероятно

красиви робини българки" (66). Тези робини били продавани като

животни на пазарите в Близкия изток от търговци на роби -

евреи, които държали монопол в тази дейност.

 

В завладените области турците прокарвали политика на

унищожение на живата сила на противника. Провежданото етническо

прочистване се правело с цел заграбване на територия

и материални блага и разчистване на жизнено пространство за

нахлуващите от Мала Азия пълчища. Продължавала и политиката

на заселване на мюсюлмани в завзетите територии и настаняване

на турски гарнизони в големите градове. В разглеждания

период в Тракия трайно се заселили над 10 000 мюсюлмани,

дошли от малоазийските емирства Бига, Айдън и Карасу и

продължавали да прииждат нови и нови заселници от турски

произход (66).

 

След като цар Иван Шишман (1371-1393 г.) сяда на престола

в Търново, подстрекавай от майка си, той започва да води

самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат

Иван Срацимир (1356-1396 г.) във Видинското царство. Двамата

са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика

водят и останалите части на разпокъсаната българска държава

- Добруджанското деспотство и княжествата в Югозопадна България

и Македония. Този тъжен факт за разделянето на България

отбелязва и немският рицар Шилтбергер, участник в похода

на унгарския крал Сигизмунд срещу турците през 1396 г.: „...Аз

бях в три страни, които и трите се казваха България (Pulgreу) -

отбелязва Шилтбергер. Първата лежи там, където се преминава

от Унгария през Железни врата, и столицата й се казва Видин.

Другата България лежи срещу Влашко и столицата й се казва

 

23

 

 

Търново. Третата България лежи там, където Дунав се влива в

морето, и столицата й се казва Калиакра...." (66).

 

Възползвайки се от тази раздробеност на България и слабостта

на Византия, турците преминават в решителна офанзива

за овладяване на Балканския полуостров. След битката при Чер-

номен турците овладели най-напред силните български крепости

Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля.

В резултат на това опустошително нашествие престанало

да съществува независимото и твърде силно княжество на дес-

пот Углеша, намиращо се по долното течение на река Струма.

Отглас от ужасите, предизвикани от нахлуването на османците в

югозападните български краища, се съдържа в приписката на

един съвременник на събитията, светогорския монах Исай Сер-

ски: „... Като убиха юначния деспот Углеша, измаилтяните се

пръснаха и пролетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха.

Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в робство,

а онези, които останаха там, смърт несретна ги покоси,

защото изгинаха от глад.... опустя земята, лиши се от всичките

си плодове, погинаха людете, изчезнаха добитък и плодове. И

наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите..." (66).

 

Упорита борба водили и свободолюбивите планинци в Родопския

край. Турците дали изключително много жертви при

превземането на крепостите Раковица, Цепина, Баткун, Зарени-

ца, Градище, Асенова крепост и др. Затова и озлоблението им

към поробеното население било двойно по-голямо и пущали в

ход сабите и ятаганите за щяло и нещяло над цивилното население.

Първенците набивали на кол, провесвали ги на ченгел (кука)

или им отсичали главите на дръвник със специална секира за

екзекуции. Потоците от българска кръв се леели като река, а кръ-

волоците - евреи и турци, искали още и още християнски жертви

в името на техния бог (Сатаната, Яхве, или Луцифер)!...

 

Както при своите предишни походи, така и сега османците

отвеждали в плен като роби множество българи. Интересни сведения

за масови поробвания има в хрониката на Коджа Хюсеин,

който съобщава, че след завладяването на беломорските кре-

 

24

 

 

пости Хайредин паша с „безчетно количество пари, с роби и

робини с лица като феи" паднал по лице в краката на султана.

Много от тези роби били продавани на венециански, дубров-

нишки и други търговци по робските тържища в Крит, Кипър и

Александрия (66).

 

В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е

превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с

активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна

колония там.

 

След като се укрепили в Тракия и Южна България, турците

се насочили на север. В 1388 г. султан Мурад изпратил 30-хиляд-

на армия под командата на великия везир Али паша, който преминал

Стара планина и завладял Провадия, Преслав, Шумен,

Овеч, Мадара и Силистра.

 

От този момент съдбата на България била решена от венецианските

банкери. На нейна територия се появили предатели,

които постепенно придвижили България към прага на петвековното

робство (Енц. на Урбан VI, римски папа, стр. 9) (30).

 

През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал

Стара планина, насочил се право към Търново и го обкръжил

от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължила

три месеца, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по

какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в

Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела

от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-го-

дишни старци, мятали копия и пущали стрели против силния

неприятел. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма,

ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради

дългата обсада храните свършили и това влошило още повече

защитата... Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали

нападателите, но и самите те намалявали по брой от

недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден...

Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава.

Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат,

всички ще бъдат погубени... (135).

 

25

 

 

За обсадата на Търново и падането на града има кратък, но

драматичен разказ в известното „Похвално слово за Патриарх

Евтимий", съставено от ученика му Григорий Цамблак: „... Разгневеният

варварин - пише той - заплашваше, че с огън ще гори,

че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ща предаде

тези, които продължават да са непокорни." Въпреки заканите

обаче жителите на Търново се бранели твърдо и всички пристъпи

на врага се разбивали в яките крепостни стени (66). Обезсър-

чен от загубите, султанът дал заповед за отстъпление с предложение

за мир.

 

Варшавски посочва, че в този решителен момент се намесват

агентите на Синедриона и Сара-Теодора и чрез предателство

предават Търново на турците. Цамблак също говори за предателство,

но не го описва с подробности (66). Други автори

като проф. Вл. Владикин, Йован Раич, В. Берон и К. Иречек*,

както и народното предание потвърждават, че крепостта столица

пада след предателство, и че предателят е евреин (18, 55).

Същото се потвърждава и от френския автор Сонджеон, който

казва, че предателят е бил чужденец юдей, имигрант (167).

 

Опирайки се на латински и гръцки източници, М. Варшавски

описва следното:

 

„... Предателството. С този неуспех не могли да се примирят

членовете на Синедриона, които били в Бургас, и следели

хода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят?

Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи

търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред

дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство.

Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът

снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и

копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод

историците отбелязват само като предание, че един неизвестен

евреин предал Търново.

 

Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата

си, бил Лазар Коен*, чийто потомци братя Коен* изиграли също

такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 г.,

който се обявил за независим.

 

26

 

 

I

 

Лазар Коен*, получил заповед от членовете на Синедриона,

проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх

Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са

изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят

обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са

предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел,

че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шиш-

ман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление.

 

За доказателство предателят показал копието от заповедта,

с която го снабдили членовете на Синедриона (Гр. лет. XIV век,

том IV, стр. 216). А в същото време Лазар Коен* през нощта

завел до самите стени на града турската войска, която се разположила

на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения

създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените

защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето,

тя се превърнала в страшен рев, който не можел да се заглуши.

Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът

Коен*, като Юда Искариотски*, тихомълком задигнал ключовете

от градските порти и ги предал на своя помощник - евреина

Хасон*, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал

цялото население, отворил градските порти и предал ключовете

на Челеби Сюлейман (Соломон).

 

Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх

Евтимий служил благодарствен молебен. Коен* дал уговорения

сигнал и на 17 юли 1393 г. турските войски нахлули през

отворените врати на града (Гр. лет. XIV век, том IV стр. 318)*

 

По това време град Велико Търново бил център на внимание

в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на

българския народ, а когато нахлули турците благодарение на

юдейското предателство, градът бил подхвърлен на грабеж и насилие

и скоро обхванат от пламъци. Турците рушели и разоря-

вали всичко. Патриаршеската църква „Възкресение Христово"

била срината веднага, а благочестивият старец патриарх Евти-

 

Датата за това нахлуване е потвърдена и от руски летописи (66).

 

27

 

 

мий заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка

започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания

и мъчения са били подложени великотърновските жители

ясно се вижда от произведенията на Григорий Цамблак.

Константин Костенечки, Йосиф Видински и др...." (30).

 

Патриарх Евтимий се застъпил пред султан Баязид и изказал

протест против извършените зверски насилия, убийства и

разрушения. Според Варшавски той дал заповед да се прекратят

гоненията на християните и заминал за Одрин. На негово

място от Венеция по заповед на Синедриона бил командирован

най-жестокият садист, евреинът Челеби Нафталион* с щаба му.

състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов*, Хаим Йерохам* и

Давид Леви*.

 

Пристигайки във Велико Търново, Нафталион* заповядал

незабавно да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх

Евтимий и да ги заведат в манастира „Св. Троица". Когато заповедта

му била изпълнена, юдеинът Нафталион* отишъл в манастира

и лично ръководил избиването им. Всички българи християни

заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен Нафталион*

повтарял подигравателно една и съща фраза: „Помоли

своя Бог, може би той ще те спаси" и пред лицето на патриарха

отрязвали главите на невинните жертви и вършели всякакви зверства

над беззащитния народ (Гр. лет. XIV век, том VI, стр. 452).

 

Според Григорий Цамблак (66) и Сонджеон (167) болярите

били събрани чрез измама от новия управител и изклани в една

църква:

 

„...Султанът замина с войската си да дири цар Шишмана.

Неговият заместник, комендантът на сломения град, един ден

повика първенците и живите боляри, уж да се посъветва с тях за

нещо. Без да подозират опасността, те се събраха в една църква.

Пашата предложи на всички да се потурчат.... Това бе ужасно

предложение. Здравите българи отказаха. И пашата заповяда на

еничерите да изколят всичките. Загинаха 110 души мъченици,

първи боляри и граждани. Църквата бе обляна в кръв, а труповете

им изхвърлени, да ги ядат небесните птици..." (135).

 

28

 

 

Нафталион* искал да посекат и патриарх Евтимий, но султанът

разпоредил той да бъде заточен.

 

Според гръцките литературни източници (Гр. лет. XIV век, том

VI, стр. 493) Нафталион* се поругал над патриарха и го заточил

във великотърновските катакомби, гдето след продължително гла-

дуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили

(Енциклопедия на Бонифаций IX, римски папа, стр. 18) (30).

 

Според български хроники патриарх Евтимий бил заточен

в Бачковския манастир и е погребан там в църквата. Наскоро

след тази кървава разправа дошла заповед на Баязид голям брой

търновски родове и семейства да бъдат изпратени на заточение

в Мала Азия. Цамблак описва покъртително тъжните сцени при

раздялата със заточените семейства (66).

 

Не е трудно да си представим, че при разграбването на Търново

и при подялбата на имотите на убитите и заточени богати

търновски боляри, освен турците най-активни са били и евреите

подстрекатели, населяващи квартала „Френкхисар", в центъра

на който била и голямата синагога.

 

Според преданията интересна и поучителна била съдбата

на предателя Лазар Коен*. След като предал ключовете на султан

Баязид, той поискал голяма награда; дали му я, но алчният

евреин останал пак недоволен. Тогава Баязид кипнал и рекъл:

„Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и

мен ще предаде за шепа злато!..." Стражата сграбчила предателя

и го хвърлила в пропастта от една крепостна кула. Мястото,

където той бил хвърлен и погребан, и досега е известно като

„Жидов гроб". Всеки, който минел оттам, хвърлял по един камък

с презрение, омерзение и проклятие за вечни времена към

предателя и пъкленото му чифутско семе!...

 

Тези трагични за България събития по-късно са отразени

след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жи-

дов гроб" и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп.

„Светулка" преди 1944 г.

 

Евреите в България винаги са се стремели - и тогава, и сега,

да отричат тези уличаващи ги факти и да унищожават дока-

 

29

 

 

зателствата за престъпната им дейност. След излизането на разказа

на Ангел Каралийчев, от страна на еврейската общност имало

протести, че са оклеветени. На това писателят отговорил така:

„...По-добре е да замълчат, защото за всичко казано има

документи"!

 

След падането на Търновското царство войските на Баязид

започнали да превземат крепостите на Добруджанското деспот-

ство (Карвунското деспотство), продължавайки политиката на

„изгорената земя", геноцид и унищожение. Убит бил и цар Иван

Шишман, независимо че той бил приел да стане васал на турския

султан. Паднали постепенно крепостите Никопол, Калиакра,

Варна, Ловеч, Плевен, Враца, Лютиброд, Черепиш, Урвич, и

др. Всичко това било съпроводено с огромни кръвопролития,

кланета на цивилно население, безсмислени убийства, грабежи

и поробване на беззащитни българи (66).

 

За превземането на Калиакра е запазена покъртителна народна

легенда за 40 хубави девойки, взети в плен, които се на-

вързали за косите си и се хвърлили вкупом от високите скали в

морето, за да избягнат тъжната робска участ.

 

Завоевателните действия през 1393 г. докарали в ръцете на

османците огромна плячка. Взети били и голям брой роби, предимно

младежи и девойки, някои от които били изпратени в двореца

на султана и по домовете на неговите приближени, а други,

разпределени между войниците, впоследствие били продавани

по робските тържища. За масовите поробвания свидетелства и

византийският писател Дука. Изобщо към края на XIV век, като

последица от завоевателните действия на османците и особено

в резултат от завладяването на Търновското царство и на Добруджанското

деспотство, броят на отвлечените в Мала Азия роби

се увеличил много (66).

 

За тези поробвания и гаври и за тежката участ на пленниците,

които, оковани във вериги, били водени от град в град, разказват

стотиците народни песни в българския фолклор, чието

съдържание отправя мисълта към страшните дни на завоеванието

и към първите векове на османското иго. Робите и от двата

 

30

 

 

31

 

 

пола били изнасилвани, бити, измъчвани по всякакъв начин. При

съпротива били убивани, а по време на дългия път от България

до Мала Азия много от тях умирали от недохранване, умора,

стрес и болести!...

 

Редица писмени източници посочват, че търговията с роби

се контролирала главно от евреи и те извличали огромни печалби

за сметка на мъката на българите. На този въпрос ще се спрем

по-подробно нататък, опирайки се на автентични източници от

XV XVI и XVII век, както и на по-късни сведения по въпроса.

 

Кървавите събития от края на XIV век са добре описани от

самите османски историци от този период. Нека видим как ги

описва Мехмед Нешри (1493 г.), в неговата хроника „Огледало

на света", от която добре личи отношението на турците и техните

съюзници евреите към българите и другите поробени християнски

народи:

 

„... Разлютил се пашата (Али паша) и тоз час изкомандвал

войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан (с. Венчан,

Варненско), а народа й смазали на кюфте и го заробили..."

(106).

 

„... Правоверните бойци се удавили в плячка, роби взели и

така се заситили, че не е за описване..." (106).

 

„... Газиите (бойци за вярата) дотолкова били отрупани с

плячка, та разменяли чифт ботуши срещу красива робиня. Тълпата

на робите била по-многобройна от самата войска..." (106).

 

„... И настанала такава сеч, че конете на правоверните взели

да стъпват не по земя, а по мъртви гяурски тела. Тогава Ис-

хак* бей извикал: „Хей правоверни! Стига сте клали! Започвайте

да вземате роби!..." (106).

 

„... Ако легендарните юнаци можеха да зърнат колко неверници

изклали газиите, от завист биха пикали кръв. Ако ги видеше

пък Нериман, би посърнал..." (106).

 

„... От много места надошли кръвожадни джелати (палачи)

и със своите завоювали света остри мечове ги изпратили в пла-

 

*Исхак (Ицхак) - характерно еврейско име!...

 

32

 

 

мъците на преизподнята. Така били затрити няколко хиляди неверници.

Изклали ги и те отведнъж изчезнали от лицето на света..."

(106) и т.н., и т.н.

 

Тази турска хроника е пълна с подобни потресаващи описания

на извършвания над българите Геноцид. Тук няма какво да

се коментира - изродът хронист сам представя и се хвали с извършените

престъпления и жестокости!

 

33

 

 

Отглас от тези събития срещаме и в едно писмо на папа

Григорий XI до епископа на Гран в Унгария от 1373 г.:

 

„... Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки

врагове на Христовото име и негови най-неуморни преследвачи

(...) от не много време и особено от двадесет месеца насам

нападнаха с постоянна враждебност, завладяха и свирепо разориха

обширни области на ромейското и българското царства и

на кралството на Рашка (Сърбия), както и други страни на люде,

изповядващи Христовата вяра, ако и бидейки схизматици. Те

спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни.

Самите обитатели бяха или жестоко изтребени, или отведени в

жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на

най-злощастно робство, като някой от тях - уви! - се отрекоха

от Христовото име. Поради това турците бяха обзети от толкова

голяма гордост, че решиха да нападат още по-усилено споменатото

кралство на Рашка и други християнски земи..." (109).

 

Доказателства за заробването на българите от турците и еврейските

им колаборационисти откриваме и в особен род италиански

документи - нотариални записи за продажбата на „човешка

стока" като животни по робските пазари на Средиземномори-

ето и Близкия изток. В книжата на венецианския нотариус Антонио

Брешиано от тържището Кандия на остров Крит в периода

1381-1383 г. сухо, делово и педантично е щрихована тъжната съдба

на стотици българи и българки от Македония, Софийско, Търново

и множество други български области и градове. Там можем

да прочетем: „... една моя робиня на име Ирина, от български

род, от селището Мелник (....); робиня на име Мария, от български

род, от селището наречено Прилеп (....); робинята Теодора,

от български род, от Търново (....); моята робиня на име Кали,

от български род, от София (....); един роб на име Димитър, българин

от селището Воден (....); робинята на име Мария, от български

род, от Диамболи (Ямбол)..." и т.н., и т.н. (109).

 

По думите на Варшавски: „... Евреите завладели България

и станали истинските господари на страната. Ползвайки се с

голямо влияние върху турския султан, те започнали да прокар-

 

34

 

 

ват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо

изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството,

за да унищожат по този начин всеки Божествен принцип

и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през

време на турското владичество юдеите умело са придобивали

симпатиите на някои българи, спечелвали са ги на своя страна и

ползвайки се от техните услуги, оказвани им под вида на лъжлив

либерализъм, заблуждавали народните маси и ги насъсквали срещу

ония, които безстрашно проповядвали своите национални

идеали. Това явление се наблюдава и сега, защото има още много

наивници между българите!..." (30).

 

Това твърдение далеч не е пресилено, а напротив дори е

меко казано, като имаме предвид документите, с които разполагаме

от различни и разнообразни източници. Всички тези документи

доказват негативната и водеща роля на евреите, които

наравно с турците са участвали в разрушаването на Второто българско

царство и поробването и Геноцида, извършван над българите

не само през XIV век, но и през следващите векове!

 

Според българските и чуждите историци ударът от страна

на османците довел до най-тежки последици: България, която в

продължение на столетия заемала предно място в средновековна

Европа, загубила завоюваните позиции и трябвало да минат

векове в упорита борба, за да се отхвърли чуждото владичество

и отново да се създадат условия за нормално обществено и културно

развитие на българския народ (66).

 

 

 

Трета глава

 

Бьлгария под турско-еврейско робство

 

(ХIV-ХIX в.)

 

След падането на Търново през 1393 г. борбата срещу турските

поробители продължила. Фактически от турското нахлуване

на Балканите в 1352 г. до Освобождението през 1878 г. съпротивата

не преставала. Първите 50 години от османското нахлуване

били най-кървавите и българите дали най-много жертви

във войните с турците. Тази героична саможертва на българите

спасява до голяма степен Източна Европа от опасността да попадне

под турска власт, тъй като задържа турците по-дълго време

на Балканския полуостров в стремежа им да овладеят и подчинят

новите територии.

 

По време на турското робство българите вдигат 14 големи

въстания и участват в над 50 похода на християнски държави

срещу турците.

 

По-важни от тези събития са:

 

- походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.

 

- въстанието на Шишмановци в 1405 г.

 

- въстанията на богомилите в 1413 г.

 

- походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.

 

- походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г.

 

- въстанието в Прилепско в 1564 г.

 

- въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.

 

- Търновското въстание в 1595 г.

 

- бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.

 

- Търновското въстание в 1686 г.

 

- Чипровското въстание в 1688 г.

 

- Марино въстание в Търново през 1700 г.

 

- участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.

 

36

 

 

- гръцко-българската завера в 1821 г.

 

- Знеполското въстание в 1830 г.

 

- Берковското въстание в 1835 г.

 

- Върбановото въстание в 1837 г.

 

- Пиротското въстание в 1838 г.

 

- Априлското въстание в 1876 г.

 

- Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

 

Всички тези въстания и походи са добре обобщени в книгата

на Й. Йосифов за българските въстания (72). Той дава и подробни

данни от съществуващите документи за българските жертви,

турските зверства сред мирното население, избиванията, непосилните

данъци, налагани от евреите бирници, и Геноцидът,

извършван над българите.


 

51

В допълнение на казаното до тук ще цитираме няколко френски

и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски

пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи

от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята

на евреите в Османската империя:

1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград

през 1553-1555 г.:

„... Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги

пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния

данък и поробване)..."

„... Евреите са разузнавачи „и на двете страни", тоест на

Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни

агенти и шпиони)..."

„... Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват

в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански,

испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски,

сирийски, халдейски и още много езици..."

Авторът споменава също, че евреите работят като богати

лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни

и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така

и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) -

готови на всичко, включително и на разбойничество. Евреите в

Турция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-

рут" - воняща мърша!... (55).

52

2) Пиер Белон (1547 г.):

Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват

данъците в империята". Авторът споменава за евреин лекар на

султана и че повечето от лекарите в империята са евреи (55).

3) Никола де Николе (1551 г.):

... В Турция има много евреи, главно в Константинопол и

други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни

и магазини са притежание на евреи... Най-често те са управители

и преводачи; занимават се с лихварство..."

Николе ги нарича „ненавистен народ", „изпълнен с всякаква

злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество" (55).

4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):

„... В Солун е единственият еврейски съд..." (55).

5) Дьолакроа:

„... Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите

тук държат търговията и са умели производители на сукно..."

(55).

6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):

„... Посредниците в митницата са само евреи..." (55).

7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):

„... Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия

и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители)

или търговски посредници; нито един не е земевладелец... Богатите

са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските

митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират

таксите..." (55).

8) Мери Монтегю (1717 г.):

„... Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези

хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии

от самите турци и тук са се образували значителна общност

със свои закони. Поели са цялата търговия на империята,

отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради

ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки

паша си има евреин, който е негов homme d'affaires. Той има

Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не

53

може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде

стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители

и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените

колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се

възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната

да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството

на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори

английските, френските и италианските търговци са принудени

да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират

хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква

търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен,

за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи

за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете

си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да

не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят

в най-голям разкош и великолепие..." (55).

9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в.

Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):

„... В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000

арменски къщи. Турските нямат брой...

Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):

„... В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога.

Производството на платове в Солун е дело главно на

евреите. В града има повече от 36 синагоги, сред които най-забележителна

е тази на кастилските евреи. Подържат се и две

еврейски училища..." (55).

10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):

„... Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания

евреи. Час от тях са приели мюсюлманството... Наричат ги

„mamins" (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му

- министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани ев-

реи)..." (55).

11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):

„... Евреите в Турската империя са свободни да изповядват

вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите.

54

Те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват,

пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават

на богатите турци за забавления..." (55).

12) Пиетро Брагадин (1526 г.):

... Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилерис-

ти), между които около 700 християни - немци, евреи и т.н..." (45).

13) Бернардо Навагеро (1553 г.):

„... Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато

има война по суша и по море - със синове на християни. Това са

българи, унгарци, трансилванци , въобще всякакви християни

с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците

не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги

направят роби..." Същият автор дава и подробни сведения за

еничерската система. (45).

14) Доменико Тревизано (1554 г.) - дава сведения за насилствено

отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния

данък" (девширме) (45).

15) Якопо Рагацони (1571 г.):

Голяма част от тази държава се обитава от християни, които

са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и

повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат

очи, за да погледнат лицето на един турчин..." (45).

16) Джанфранко Морозини (1585 г.):

„... В империята живеят и много евреи и може да се каже, че

това е тяхната страна..." (45).

17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):

„... Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури

и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на

всекиго - на евреи и други търговци, докато преди честта им не

позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици... Освен

платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът

има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска

на авантюристите" (башибозук). Специалната им задача е да

се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага,

палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен

55

брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието

си да се награбят с плячка..." (45).

18)Матео Зане(1594 г.):

Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на

България вследствие избиването на българите от турците и останалите

живи, креещи в непрекъснато робство (45).

19) Марино Кавали (1560 г.):

„... Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции

в Константинопол поради евреите са намалени много...

Нашите търговци са 10-12 къщи (търговски къщи), които с немалко

усилия търгуват с посредничеството на евреите..." (45).

20) Стефан Герлах (1574 г.) - мисионер и дипломат:

„... Евреите и еврейките са много добре поставени в двора

на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство,

на което учат султаните. Султанските лекари са също

евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на

такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла

Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата

и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава

голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от

султана херцог на остров Наксос. Султанът Селим II държи на

него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува

еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила

дъщеря, еврейката акушерка поставила на нейно място един

еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!).

Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман

не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.).

В еврейските гробища в Цариград има различни по форма

и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи.

Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90

дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който

става евреин. Той извиква „Исусе!", а евреите му казали: „Ако

искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус." В Цариград

трябва да има 10 000 евреи, които преди това са били християни

(вероятно марани, криптоюдеи - бел. моя, Г В.). Само Иозеф

56

и повежда със себе си 500 християни (марани), повечето от

които са испанци и португалци... (55).

Всички тези документи и свидетелства на очевидци говорят

статъчно красноречиво и не е нужно даже да бъдат коменти-

рани за да ни стане ясна картината в Османската империя и кой

очно е провеждал Геноцида и тероризирал българите по всякакъв

начин 500 години!...

Голям брой автори като Димитри Кицикис (75), Дейвид

Дюк* (56), Израел Шахак* (161), Джон Бърбъри (45), М. Варшавски

(30), Лютостански (55), Анна Рошковска (114) и други посочват

че в Османската империя монополът върху търговията с

роби е бил съсредоточен изцяло в еврейските роботърговци. Те

снабдявали с красиви българки харемите на султана и пашите,

както и повечето владетели и богаташи от Близкия изток. Жил

Венщайн изтъква, че търговията с роби била важно импортно

перо, наред с други стоки, и носела големи печалби, особено от

белите роби, внасяни от Европа (главно Балканите) и Кавказ (67);

същото се потвърждава и от Кицикис, който подчертава, че този

вид търговия е съсредоточен в ръцете на евреите. Един роб

през XVI век струвал в Турция между 1000 и 4000 акчета и лесно

можем да си представим какви печалби извличали еврейските

роботърговци от мъките на българите!....

Особено тежка била участта на онези българи, които били

продавани като роби - гребци на галерите в Османския флот*.

Те били оковавани с вериги към палубата, за да не се бунтуват.

Много от тях умирали от изтощение, болести и недохранване

още в първите месеци от заточението си на галерите. Най-ужасно

било по време на буря в открито море или по време на морска

битка, когато корабът бивал потопяван от неприятеля - тези

нещастници, тъй като били приковавани към кораба, потъ-

*По това време (XVI в.) един от великите адмирали (капудан паша) на Бая-

зид II, бил Хайредин Барбароса* (1466-1546 г.), чието истинско име било Хъзър

(Хазар*). Баща му бил от остров Лесбос и се наричал Якуп (Яков*), а майка му

Каталина. Братята на Хъзър се казвали Исхак (Исак), Оруч и Илиас. Барбароса

"Червенобрадия") построява големия османски флот от галери в 1533 г. (75).

57

вали в морските дълбини заедно с него без никакъв шанс за

спасение!.... (45).

Правилата за търговия с роби са заложени още в еврейските

религиозни книги на „Стария завет" и са надлежно разтълку-

вани в предписанията на зловещата книга „Талмуд". Ето какво

пише по този въпрос Израел Шахак*: „...В параграф 322, който

се занимава със задължението робът неверник да бъде поробен

завинаги (докато робът евреин следва да бъде освободен след 7

години), е дадено следното тълкуване: А в корените на това религиозно

задължение (лежи фактът), че евреите са най-добрият

от човешките видове, създадени да познаят своя Творец и да го

почитат, и заслужават да притежават роби, които да им слугуват.

А ако нямат роби от другите народи, те би трябвало да

заробят свои братя, които по този начин да бъдат в състояние

да служат на Господ, благословен да бъде Той..." (161).

Въоръжени с подобна расистка философия, канонизирана

при това в религиозните книги на юдаизма, евреите приемат за

правилно и морално от тяхна гледна точка поробването на българите

и всички хора по света, и най-вече християните! Съгласно

„Талмуда" другите народи не трябва да се смятат за хора, а са

наричани гои („жертвени животни")!...

По време на турско-еврейското робство българите били обложени

от властите с всевъзможни непосилни данъци: поголовен

данък (джизие, или харадж), личен данък (испенче), поземлен

данък (ресми чифт), десятък (юошур), случайни такси (бад-у

хава), данък върху овцете (адети агнам), военни данъци (авариз-

и дивание), данък пасища, извънредни данъци под формата на

контрибуции и принудителен труд (ангария) и кръвния данък

(девширме) за набиране на еничери. При събирането на всички

тези данъци от българите особено активни били евреите. Съгласно

съществуващите документи еврейската мафия откупувала

правата да събира тези данъци от българите и другите подчинени

и поробени поданици на империята. Естествено при събирането

на данъците чифутите арендатори си слагали горница

и изсмуквали и последните спестявания на българите, като ги

58

довеждали до разорение или гладна смърт, добре описани в хро-

никите и преданията на очевидци (66).

Различните финансови постъпления, както и приходите

от експлоатацията на мини, солници и други дейности, не се съ-

бирали пряко от султанските чиновници: Портата предпочита-

ла (или била принуждавана - бел. моя, Г. В.) да даде под аренда

както данъчните вземания, така и приходите от разработката на

някои имоти.

Данъчният арендатор носел арабското име „амил". Той

трябвало да удостовери своята платежоспособност посредством

един или няколко гаранти (кефил), които рискували да заплатят

с живота си или в най-добрия случай със свободата си

неговата недобросъвестност. Счетоводството на арендата се

контролирало от кадията, а по-късно от един инспектор (мю-

фетиш)..." (67).

В своите изследвания акад. Николай Тодоров от БАН подчертава

дейността на еврейските лихвари и предприемачи като

водещи при откупуването и събирането на данъците от раята

(българите и др.) в Османската империя:

„... Не по-малко значителна е дейността на евреите като от-

купници на държавни мукатаи, която била непосредствено свързана

с тяхната търговска дейност. Мукатаата е типична стопанска

финансова единица, обособена от постъпленията срещу дадено

държавно събиране - данък, такси, глоби, приходи от солници,

мини и пр. Тя била създадена за улеснение на финансовата

власт, която изграждайки системата на мукатааите, осигурявала

прибирането на държавните приходи, като при това се освобождавала

от риска, свързан с постъпленията, които зависели

от колебанията на цените, движението на населението и пр.

Естествено предприемачът на даденото събиране също извличал

полза от тази сделка, тъй като разчитал, а твърде често и

реализирал немалка печалба срещу вложения капитал... Харак-

терно е, че обикновено откупниците разполагали със значител-

ни капитали, които влагали в рискованото, но често доходно от-

купуване на държавните приходи. От взаимоотношенията меж-

59

ду тях и османската власт се вижда, че отделни нейни представители,

макар и неофициално, упражнявали влиянието си, а понякога

и открит натиск, за да фаворизират един или друг откуп-

ник, дори във вреда на фиска. Тази тяхна намеса, която едва ли е

била безкористна, подчертава влиянието на някои представители

на търговско-лихварския капитал върху финансовите дела на

Османската империя..." (114).

От проучванията на документите става ясно каква огромна

финансова власт е имала еврейската мафия, която е монополизирала

почти всички важни дейности в областта на търговия,

събиране на данъци, лихварство, контрол на пазарите и дори

сеченето на монети, което те взимали под аренда от султана,

Често представителите на еврейския търговско-лихварски капитал

използвали централната власт за нелоялна конкуренция и

дори физическо унищожение на конкурентите си - българи, гърци,

арменци и др. в тази сфера (114).

Контролът по данъчните вземания и цялата финансова дейност

на империята били предоставени на баш дефтердаря (буквално

„главен пазител на регистрите" или главен ковчежник на

султана). Обикновено тази важна държавна служба се заемала и

контролирала от евреи и агенти на Синедриона. Баш дефтерда

рят бил и член и на Султанския съвет (Диван) и взимал участие

при определянето на цялостната политика на империята.

Българските данъкоплатци често били в невъзможност да пла

щат непосилните данъци и се принуждавали да вземат неизгодни

заеми от евреи лихвари, което често завършвало с разорение и фи-

нансов крах. Еремеев и Майер* пишат по този въпрос следното:

„... Раята, като не можела да плати задълженията си, при-

бягвала по принуда към услугите на лихварите. Лихварството-

придобило през този период (ХVI-ХVII в.) голям размах. Значи-

телна част от селските жители (основно българи - бел. моя, Г.В.)

изпаднала в дългово робство, залагайки къщите, добитъка и зе-

мята си..." (56).

Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на

ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25

60

та на 140, а бирниците по места прибирали по някога до

400 - 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно

(56).

Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния кон-

трол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допъл-

телно българите и изсмуквали като паразити последните живителни

сили на народа!

Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите

в турската република", подчертава факта, че евреите специално

разработили система от търговски закони в Турция, изгодни

за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:

Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на

евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и

всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за

съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение

за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната

окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и

даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи

на земята..." (53). Добре го е казал американският сенатор,

който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения

на своите сънародници от еврейски произход!...

На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота

на българското население, трябва да посочим, че редица

евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали

от данъци, както посочва в своето изследване Снеж-

ка Панова - „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII

век":

„... Твърде чести били протестите и против освобождаването

на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен

по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и

Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задължения.

От данъци се освобождавали освен това пряко от властта

някои лица, приближени на султанския двор - лекари, превода-

чи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и ос-

вобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в

61

този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите

и правата на тази върхушка в еврейското общество..." (114).

Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават

че евреите в Османската империя са били организирани на масонски

принцип като „държава в държавата" и това е било насочено

преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.

Голям удар срещу духовността на българите бил извършен

и от гръцките фанариоти, които подобно на евреите действали

като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично

унищожавали българската книжнина и култура и правели

всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили

българската патриаршия в Охрид и издействали от турските

власти българското духовенство да е подчинено на вселенския

патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала

„Фенер" (оттам името „фанариоти"), редом с еврейските

синагоги.

Фанариотите наложили и богослужението в българските

църкви да се провежда на гръцки език - нещо, срещу което се

борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише

за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-

1867 г.):

„... Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален

патриаршески престол на България, като го предаде в

ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава бъл-

гарската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Та-

зи нова йерархия е не само вярна на турската политическа сис-

тема, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ...

Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.

Фанариотските владици, които имаха за пример варварската тур-

ска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат... Благо-

дарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на

фанариотския клир нашият народ получи три важни и смърто-

носни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на неве-

жеството се разпростря по целия български хоризонт. От този

62

потоп с голям риск се спасиха малко български манастири,

в които съществува богослужение на български език, свещената

писменост за българите и малки остатъци от извършеното от

нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени

с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни

поток на фанариотите йезуитски архиереи.

Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те

покойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вяра-

та, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото

голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб,

робството го поставя в реда на животните, да чувства само

физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно..."

(104).

Поставени в тази ненормална обстановка на Геноцид, терор,

поробване, духовно унищожение и Холокост (пожертване

за чужди интереси), българите непрекъснато се борели за своето

освобождение от робството, налагано им от турци, евреи и

гърци. Всички бунтове и въстания на българите били потушавани

с огън и меч и най-вече с талмудистка старозаветна отмъсти-

телност. Българската кръв се леела като река и от ятагана на

поробителя не бил пожален никой - стар или млад!

Друг метод, при който се използвал изключително много

терор от страна на турците, било системното и целенасочено

ислямизиране на местното население - така нареченото „потур-

чване". С това се целяло окончателното претопяване на българите

в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата

върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната

политика на империята (66).

Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови

такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започ-

ва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската

империя! Летописният разказ за първото масово помохамедан-

чване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:

"... Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против

България в лето Христово 1522 г. (по-точно 1515 г.), разори

63

Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един кайма-

кан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай

Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония

пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като

започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава

потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани...

В някаква кратка немска история се среща за този Селим.

че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши

и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал

в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови

ученици", и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади

юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от

женски - кой знае?..." (121).

Ислямизацията била системно провеждана от органите на

османската централна и местна власт, от армията, духовните и

религиозните институти в продължение на пет века. Поробителят

създал широка система от средства, форми, механизми в

методи за религиозна и етническа асимилация на българите. Тази

система включвала: масови, групови и индивидуални насилс-

твени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робст-

вото; привличането на българи като домашна прислуга, исля-

мизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби

(ежедневното насилствено помохамеданчване на български де-

войки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелст-

во от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание

да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опро-

щаване на нарушители на закона след приемане на исляма от

тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и

немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски во-

енни организации - спахийството, еничерството, яя (селяни пе-

хотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (удар-

на конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяна-

та на религията, но и силно езиково и етническо въздействие

върху ислямизираните (136).

Османските регистри дават сведения за ислямизирането й

64

отиди села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищ-

ко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др.

Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръ-

вопролития и жестокости спрямо българското население:

- През 1515 г. в София бил изгорен жив на клада (типичен

Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото

отказал да приеме исляма (66).

- В 1633 г. в село Голямо Райково е убит насила изпратеният

да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица отвлекли за

кадъна.

- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на

гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврил (Хасан

ходжа) заповядал на еничерите да изколят и потурчат всички

първенци и попове. След това Хасан ходжа наредил на потурна-

ците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград)

- 33 манастира и 218 църкви" (121).

- В 1620 г. (по-точно 1670 г.) султан Мехмед води война с

Пелопонес начело на 150-хилядна войска. На връщане под страх

от смъртно наказание потурчват всички български села в Че-

пинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско

потурчените села били 74. Всички, които не се подчинили,

били изклани за назидание (121).

- Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. като потур-

чил чепинските християни, заминал за Разлог, за да продължи

делото. При потурчването в Разлог един негов агент помак, приел

исляма в Цариград, тероризирал якорудските християни с думите:

„Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно

исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят

човешки глави, та тогава да се потурчвате ?..." (121).

- В 1669 г. при царуването на султан Мехмед IV в Смолян-

ско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците

потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Сми-

лян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем),

Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези, които се

противопоставяли - една част били изклани, а други избягали в

65

горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и мало-

летни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци били

„застигнати от турските пълчища и подложени на най-мръсни

деяния, които може да извърши само потъналият в невежество

турчин"! По-късно турците залавят и избягалия епископ Виса-

рион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки

мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета

живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки,

докато загубил съзнание. Когато се свестил, турците го мушкали

с ножове и режели късове от тялото му, като турили на

главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го

убили и обезобразили с камъни (121).

- През 1705 г. става насилствено помохамеданчване в Средните

Родопи. „Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се

настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население,

усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина

непокорни избиха, а други избягаха в горите". От гладната

зима, която дошла след това, мнозина умрели от глад (121).

- През 1720 г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим

ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци,

тъй като отказали да сменят вярата си (121).

Онези българи, които насилствено приемали исляма, били

държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано

никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали

от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с

доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства

Ханс Дерншвам, те били наричани „муртад" (отстъпник) или

„муртадли" и „ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за

оковаване на кораб или галера, започват да ги заставят да вършат

престъпления или предателства" (43).

Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат

исляма или след като били насила помюсюлманчени, се

отказали от него, били канонизирани от православната църква

като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги

Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски,

66

Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина,

Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български,

Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски

Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски

и др. (136).

Тези мъченици за вярата били убивани от турците по най-

дивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на

главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел,

набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.

На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване

и унищожение били подлагани българите при всеки

бунт, подкрепа на християнски поход или въстание. Турците се

страхували от организираната съпротива и потушавали българските

въстания с необикновена жестокост.

При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през

1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците

устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката.

Султанът наредил раята и войнуците (войнигани - военизирани

християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата

им да бъдат разграбвани (66).

След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турските

репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000

българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от

втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от

българските земи поради непосилни дългове и лихви, налагани

от еврейските лихвари - откупници на данъци. Отбелязани са

също и масови разорения сред българите вследствие на гено-

цидната фискална политика (66).

През XVII в. се засилва въоръжената съпротива на българите

и се появяват хайдушките чети, които притеснявали турската

власт. Заловените хайдути обикновено ги обезглавявали или

обесвали. Евлия Челеби, пътувайки през западните български земи

през 60-те години на XVII в., разказва, че по бойниците на

Мишката крепост стърчали набучени на пръти главите на не един

от тези борци (66).

67

Българите страдали не само от многобройните войни, водени

от Османската империя, но и от вътрешните войни на султаните

с пашите, които се обявявали за независими. Показателен

е случаят с Осман Пазвантооглу, който в 1794 г. превзел Видин

и се обявил за независим владетел. Той бил подкрепен от

еврейската мафия в лицето на двамата братя Коен*, които му

били най-близки сътрудници - единият му бил личен касиер, а

другият придворен лекар. Благодарение на тях евреите във Видин

станали пълни господари на положението и грабели и убивали

българите. В името на това щастливо минало българските

юдеи, според Варшавски и до днес (1933 г.) празнуват всяка година

тържеството, наречено „Пурим Видински". Пазвантооглу

благодарение на еврейската поддръжка владял Видин 13 години.

Накрая султанът успял да подкупи евреите с особени политически

привилегии. В типичния си стил те отровили Осман Пазвантооглу,

като заграбили богатствата му, а двамата братя Коен*

избягали във Влашко (30).

В 1596 г. край Бабадаг (Северна Добруджа) турците с помощта

на много жертви успели да ликвидират почти изцяло една

голяма хайдушка чета, състояща се от 1300 бойци (66).

Силезиецът Фридрих Зайдел, придружаващ като негов аптекар

императорския посланик при Портата Креквиц, на връщане

от Цариград през 1596 г. край София видял купища избити

хора и проснати по земята трупове. При Ниш турците били поставили

пред градските врати от двете страни на пътя в чест на

султана „много стотици човешки пресни глави на християни, бедни

български селяни". Турците разказвали, че това били глави

на „разбунтували се против султана жители" (66).

След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избягали

и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и

убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г.

българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на

разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали

българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като

били избити между 5 и 10 хиляди души (66).

68

69

Особено кърваво било потушаването на Чипровското въстание

на българите католици от 1688 г. Засегнати били селищата

Чипровец, Копиловци, Железна, Клисура, Расово, Пиротско,

Сламеник, Берковски, Прогоровче, Славник, Мирковци и др. Турците

убили няколко хиляди души и стотици жени и деца били

отведени в робство; поробителите откарали повече от 100 коли

с плячка от заграбените богатства, които десетилетия били събирани

в богатото селище Чипровец (66).

В 1689 г. избухнало въстание в Североизточна Македония

начело с войводата Карпош. С 5000 души той се укрепил в Крива

Паланка, но срещу него била изпратена армията на Халил

паша, наброяваща 18 000 войници. Въстаниците били разбити и

повечето загинали; войводата Карпош бил заловен и набит на

кол върху Скопския мост (66).

В периода XV - XVIII в. вследствие на терора, Холокоста и

Геноцида, големи български маси се изселват в Трансилвания,

Влашко, Молдова, Банат, а по-късно и в Бесарабия. Според Христо

Ботев в средата на XIX в Румъния имало около 2 милиона

български емигранти, много от които за съжаление били почти

претопени в румънска среда. Съобщава се също за множество

български села около Букурещ, а изследванията на групата на

Богдан Филов показват, че голяма част от румънската интелигенция

и аристокрация е от български произход.

В края на XVIII в. властта на султана отслабнала и България

била подложена на терора и грабежите на кърджалиите и

даалиите - турски, черкезки и татарски разбойнически банди,

покровителствани от местни паши отцепници. Някои кърджалийски

банди достигали до 5 - 6 хиляди души и те подложили на

репресии цяла Тракия. Ограбени и изгорени от кърджалиите и

даалиите били Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станима-

ка, Арбанаси, Раково, Мосхополис и други процъфтяващи градове.

Кърджалиите провели няколко големи похода в Тракия и

това довело до изселването на 20 000 бежанци (66, 100).

През 1803 г. кърджалията Али Молла с банда от 2000 души

обсадил село Караеврен (днешно Близнак, Бургаско) и избил 600-

700 души българи (66).

70

Освен в хрониките и историческите записки много данни

насилията над християните от страна на турците и еничери-

те са се запазили в народните песни и предания, които са над-

деждно записани от предишните поколения. Редица такива потителни

съдби, убийства и потурчвания има в сборника „Ро-

допите през вековете" (121), а също така и във великолепния

роман на Антон Дончев „Време разделно", който е и филми-

ран. Но дори и художественият разказ не може да предаде трагедията

и ужаса, на които бил подложен от поробителя, българският

народ!...


ОЩЕ ... Из „Геноцидът и холокостът над българите”

След като руските войски освободили някои градове в Северна България, те прехвърлили Стара планина през прохода Хаинбоаз и предният отряд освободил Казанлък и Стара Заго-ра. След този успех настъпил известен обрат. Турците успели с английска помощ (по заповед на Дизраели*!) и английски параходи да прехвърлят от Северна Албания огромната армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)*, състояща се от 48 000 души, 600-700 черкези, с 4 полски и 4 горски оръдия.

Те дебарки-рали при Дедеагач и започнали да се съсредоточават около Търново Сеймен и Карабунар и настъпили от юг към Стара Загора и Нова Загора. Сюлейман паша бил подкрепен и от войската на намиращия се в Чирпан Хюлюси паша, състояща се от 7 батальона редовна войска и 150 черкези с една горска батарея, както и войската на Реуф паша от 15 батальона, 330 черкези, с по една горска и полска батарея. Тези хора по заповед „от горе" и инструктирани от Синедриона, извършили едни от най-големите военни престъпления през тази война, избивайки мирното население на Стара Загора, Нова Загора и околността – 14 500 души, а може би и повече, и опожарявайки град Стара Загора и целия му хинтерланд (115).
За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези през Априлското въстание (Батак, Панагюрище, Перущица и др.), се знае твърде малко, въпреки че в някои отношения това изтребление е много по-зловещо и всеобхватно. Дори в многотомната История на България почти нищо не се споменава за тези събития, освен че „башибозушки отряди, които придружавали редовната армия на Сюлейман паша*, подложили на плен и пожар българските села и градове, разположени южно от Стара планина" (66). Навсякъде в другите източници същата история – за Старозагорските кланета от юли 1877 г., не се казва нито дума, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. 
*Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)* е ислямизиран евреин – дьонме, бивш професор по литература в Сорбоната (Франция); масон!…
Причините за тази мистификация ми станаха веднага ясни, след като се запознах със сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане" (115), съставен от автентични документи и свидетелства от това време, и ста- тията „България" от „Еврейска енциклопедия" (т. 4, изд. „Терра", Москва, 1991 г., стр. 964) (55). От тези и други източници се разбира каква е била зловещата роля, която са изпълнявали Старозагорските евреи в тези кланета на българи (по същество ритуални убийства) и Холокост (принасяне в жертва чрез изгаряне)! Ето защо документите, разобличаващи тези ужасни престъпления, извършени от турци и евреи, бяха изчезнали! Не е трудно да се досетим кой се е погрижил за това. По време на диктатора палач Тодор Живков, а и преди него, основните дейци и идеолози на БКП бяха евреи; съветниците на Тодор Живков бяха такива. След 1989 г. така наречените „демократи" и „либерали" също бяха и са предвождани и доминирани от лидери с еврейски произход. По-нататък подробно ще се спрем на този проблем. 
Не всичко обаче богоборците са успели да унищожат. В сбор- ника на Донка Йотова са събрани материали от следните книги: Г. Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение", т. 3 „Руско-турска освободителна война, 1899 г.; Даскал Петър Иванов „Възпоминания от разбърканите времена", 1855 г. и Димитър Илков „Принос към историята на град Стара Загора", 1908 г. И трите книги заедно със сборника на Йотова днес са библиографска рядкост и са запазени само отделни техни екземпляри. Тези книги, в които са поместе- ни свидетелства на много очевидци, ни дават точната картина I за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им. 
В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша*, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение (Холокост и Геноцид). При това мръсният чифут е пролял реки от българска кръв, насъсквайки турските гаджали „нито един българин да не остане жив!" 
За това не е и чудно, че толкова малко свидетели има на организираната от евреите касапница.
По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те би-ли пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образували еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българските търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 големи синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били техни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покровителството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население (115). 
Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.:
„… На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ранените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. I Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града…" (115). 
„… На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град… Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора…" (115).
Очевидно тези действия били извършени от предните отряди от башибозуци или така наречените „акънджии" на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започнали след пристигането на основната армия, която изтласкала малобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкрепен от 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стреляли и убили много хора. 
Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски.
Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции – бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.
След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите" избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място
(115).
За същото събитие Димитър Илков казва:
„… Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичката, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и прини, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци…" (115). 
Градът бил запален от турската артилерия и башибозуците; подпалили се спиртните складове на старозагорските раки-джии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът", по думите на Димитър Илков: 
„… Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове" върху беззащитното български население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността…" (115).
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, търговецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на руснаците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци българоубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов – дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оцелява само най-малкият му син Коста (81).
Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!… Самият Юлий Викед разказва:
„… Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел – очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят…" (115).


...


Библиография

52. Дънов, Петър. Израил и Българин, изд. „Хелиопол". Беседа

държана на 8 септемврий 1940 г. в София - Изгрева, изд.

„Хелиопол", София, 2001 г.

53. Дюк, Дэвид. Еврейский вопрос глазами американца, изд. „Свобода

слова", Москва, 2001 г.

307

54. Евгений Босилков (1900 - 1952 г.). Документи от архивите на

България и Франция, Главно управление на архивите при МС на

НРБ, Дирекция „Информация и архив" при МВР, София, 2002 г.

55. Евреите по българските земи. Анотирана библиография,

съставители Жак Ескенази и Алфред Криспин, изд. Международен

център по проблемите на малцинствата и културните

взаимодействия, София, 1999 г.

56. Еремеев, Дмитрий; Михаил Мейер. История на Турция в средните

векове и ново време, академично издателство „проф. Марин

Дринов", София, 1998 г.

57. Жестокостите при потушаването на въстанието след 4 септември

1903 г., в. „Македония" бр. 32, 12.09.2001 г.

58. Заимов, Стоян. Етюди върху „Записките" на Захари Стоянов, изд.

„Парадокс" и Университетско издателство „Св. Климент

Охридски", съставителство и научни студии Крумка Шарова,

София, 2004 г.

59. Защо работите в България не вървят?, изд. „Хелиопол", София,

2003 г.

60. Из дневника на Бекерле - пълномощен министър на Третия райх

в България, изд. „Христо Ботев", София, 1992 г.

61. Изчезнувшие народи, под редакции д.и.н. П. И. Пучкова,

составитель - к.ф.н. С. С. Неретина, изд. „Наука", Москва, 1988 г.

62. Илиевски, Илия. Желевци, Първановци, Стояновци Таршисци

виновни за трагедията на българския народ в България и

Македония (документи), София, 2001 г.

63. Иман, Бахши. Джагфар Тарихн. Свод булгарских летописей, т. I,

изд. „Огледало", София, 2001 г.

64. „Истина". Тематичен бюлетин, бр. 2 / 2001 г.

65. „Истина". Тематичен бюлетин. Българите в Сърбия, бр. 1 / 2000 г.

66. История на България, том 3-7, изд. БАН, София, 1982 г.

67. История на Османската империя, под редакцията на Робер

Мантран, изд. „Рива", София, 1999 г.

68. Ифандиев, Георги. Сянката на Цион, ч. III и II, изд. „Жарава",

София, 2002 г.

69. Йеромонах Анатолий (Берестов). Числото на звяра, ЕТ „Снежана

Иванова", София, 1998 г.

70. Йонков, Христо. Панагюрище център на Априлското въстание.

Научно документален исторически албум, Държавно военно

издателство, София, 1975 г.

308

71. Йончев, Димитър. България и Беломорието (октомври 1940 - 9

септември 1944 г.). Военнополитически аспекти, изд. „Дирум",

София, 1993 г.

72. Йосифов, Йосиф. Българските въстания 1393 - 1878 г., изд.

„Сибия", София, 1998 г.

73. Йотов, Борислав. Империите са мъртви - България е още жива,

изд."Нова звезда", София, 2001 г.

74. Киракосян, Джон. Младотурците пред съда на историята,

„Партиздат", София, 1989 г.

75. Кицикис, Димитри. Османската империя, изд. „Кама", София,

2000 г.

 

Георги Войнов

ГЕНОЦИДЪТ И ХОЛОКОСТЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ

Българска

Първо издание

Редактор Урус Батър

Печ. коли 19.75

Формат 60/84/16

Тираж 300

Издателство АРАТЕБ

София

 

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:318 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).