The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало

България » Борби за Национална Независимост

Истината за падането на България под турско робство Изпрати E-mail
България - Борби за Национална Независимост
Дата на публикуване: 27 Октомври 2009
Публикацията е прочетена: 24582 пъти

За съжаление днес повечето българи не знаят как България е паднала под турско робство. Знаят например годината, в която сме паднали под турско иго, чували са имената на Иван Шишман и на Баязид, но не знаят точно как сме паднали под турско робство.

 

 

Затова е виновна казионната историография, която съвсем умишлено премълчава и съзнателно прикрива много важни факти около този най-трагичен момент в българската история. Това лято ми попадна една много интересна книга - "Геноцидът и Холокостът срещу българите" от Георги Войнов, която обръща надолу с главата представите, наложени от казионната историография, за този най-черен и мрачен период от българската история.

 

Ето един кратък откъс от нея


  „След разцвета на българската държава, която съперничела на Византия и последвалата я Латинска империя, постепенно през XIII и XIV век започва едно феодално раздробяване. Това довежда до значително отслабване на централната власт, оказало се впоследствие фатално за страната (нещо като днешния глобалистки лозунг: „По-малко държава и по-голяма автономност на общините и регионите”, т.е. старата максима „Разделяй и владей”)... Това разбира се става под влиянието на външните врагове на България – най-вече Византия и един по-страшен вътрешен враг, внедрен незабелязано и нанесъл удар върху традиционната религия и моралните устои на българското общество.

 

 През XIII-XIV век особено се развили занаятите и търговията в България, а също и външната търговия. През Константинопол, Солун, Дубровник и Венеция в България се появяват евреи- търговци, спекуланти и международни мошеници, които започват да експлоатират българите. Чрез подкупи те влизат под кожата на владетелите и болярите и зловредното им влияние започва да прониква и да разлага обществото.(.........) Редица данни говорят, че в споменатите четири града имало значително присъствие на евреи, а в Константинопол и Венеция – представители на Синедриона (тайното правителство на юдеите)

 

(....) В началото на XIV век евреите започнали да разширяват своето влияние в България и да се промъкват към властта.(....)Особено се засилило пагубното еврейско влияние по времето на цар Иван Александър, който имал нещастието в 1340г. да се разведе със съпругата си Теодора и да се ожени за еврейката Сара, която привидно се покръстила и получила християнското име Теодора.(.....) С този безумен акт Иван Александър закопава България и я прави лесна плячка за задкулисните игри на Синедриона и последователното разпокъсване на царството и падането на България под турско иго, продължило 500 години!(......)Гръцки и френски литературни източници свидетелстват, че Иван Александър бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак бил устроен от юдеите с единствената цел да отслаби хриситиянската вяра в България, населението на която било напълно предано. Сара-Теодора била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство. (.....) Нейните наемни агенти със средствата на венецианските търговци разпространявали сред народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси.(.........)

 

 На фона на тези тревожни събития, в България през XIV век се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Той правел всичко възможно да се бори с еретиците и сектите и имал голямо влияние и сред народа, и сред болярите. Дори цар Иван Александър му симпатизирал и го смятал за свой довереник, като му подарил един манастир. Евтимий станал опасен противник на юдейското влияние и царица Сара-Теодора неведнъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила за това на Синедриона и последният употребил всички сили да оклевети проповедника, за да сведе цялата му дейност до минимум (Енц. на Урбан VI, римски папа). Сара-Теодора не е действала самостоятелно, тя е разполагала с мощно еврейско обкръжение и множество агенти на Синедриона. Доказателство за горното е наличието по това време на цял еврейски квартал във Велико Търново и пак там се е намирала и най-голямата и красива синагога на Балканите, в махалата „Френкхисар” съгласно запазени сведения от християнски ръкописи.

 

 Подмолната дейност на евреите започнала да дава резултати. За да постигнат целта си, те насъскват България и Византия една срещу друга и в момента, когато двете държави са отслабени, включват основното си оръжие срещу християнството-турците! Използвайки междуособните войни между двете християнски държави, турците от Османското емирство в периода 1326-1327 г. последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Никея и Никодимия. С това почти цялата византийска част на Мала Азия попаднала в ръцете на турците. През 1342 г. във Византия станали вътрешни размирици и избухнала гражданска война, в която с войски се намесил и цар Иван Александър. От тази война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении-юдеите. Ето какво пише М. Варшавски за този период: „Тогава венецианските банкери-евреи упражнявали политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война, за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползвайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави”.

 

 В 1352 г. турците превзели крепостта Цимпе на Дарданелите, а в 1354 г. и великият брод – Галиполи. Това се приема за начало на турското нашествие на Балканите. Със съдействието на Сара-Теодора турците нахлули в Тракия и завзели Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас и Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическото право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна подкрепа.

 

 Сключвайки този договор, цар Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетите области и че останалата част от България ще бъде спасена. Той обаче си направил криво сметките „без кръчмаря” (Синедриона). Под натиска на жена си Сара -Теодора цар Иван Александър направил поредната фатална грешка и вместо да обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително по територия. Основната част – Търновското царство, той дава на Иван Шишман – първородния син на еврейката Сара-Теодора. (.......) След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя – Сара-Теодора, България фактически се разпада на пет части – Видинско царство, Търновско царство, Карвунско царство, Влашко царство и Западна част (Македония), която се състои от множество васални княжества. Така първата част от плана на Синедриона по отношение на разрушаването на християнските държави – България и Византия бил осъществен!

 Започвайки от 1354 г. нататък, турците предприемали масови нахлувания през Дарданелите в Тракия и на Балканите. Има сведения, че турските войски са прехвърляни с кораби и средства на венецианските евреи. Авторът Дейвид Дюк, цитирайки С. Шу ни дава следната информация: „.... В ХІІІ в. византийските евреи поддържали окупационните армии на турците...В ХІV в.те поддържали завладяването на Константинопол от османските турци, което станало с помощта на евреите.” (..........)

 

 След като цар Иван Шишман (1371-1393 г.) сяда на престола в Търново, подстрекаван от майка си, той започва да води самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат Иван Срацимир (1356-1396г.) във Видинското царство. Двамата са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика водят и останалите части на разпокъсаната българска държава – Добруджанското деспотство и княжествата в югозападна България и Македония. (.......)

 

 Възползвайки се от тази раздробеност на Блъгария и слабостта на Византия, турците преминават в решителна офанзива за овладяването на Балканския полуостров. След битката при Черномен турците овладели най-напред силните български крепости Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля. (......) В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна колония там. (......)

 

  През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-годишните старци, мятали копия и пущали стрели против силния неприятел. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата...Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени.(......)

 

  Варшавски посочва, че в този решителен момент се намесват агентите на Синедриона и Сара-Теодора и чрез предателство предават Търново на турците. Цамблак също говори за предателство, но не го описва с подробности. Други автори като проф. Вл. Владикин, Йован Раич, В. Берон и К. Иречек, както и народното предание потвърждават, че крепостта столица пада след предателство, и че предателят е евреин. Същото се потвърждава от френския автор Сонджеон, който казва, че предателят е бил чужденец юдей, имигрант.
 Опирайки се на латински и гръцки източници М. Варшавски описва следното:

„Предателство. С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургас, и следели хода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново.”

 

  Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен.(....)Лазар Коен получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление.

 

 За доказателство предателят показал копието от заповедта, с която го снабдили членовете на Синедриона. А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия гред радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не можел да се заглуши. Всички крещели за неочакваното си щастие, а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман.

 

 Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 г. турските войски нахлули през отворените врати на града.(...........) Според преданията интересна и поучителна била съдбата на предателя Лазар Коен. След като предал ключовете на султан Баязид, той поискал голяма награда; дали му я, но алчният евреин пак останал недоволен. Тогава Баязид кипнал и рекъл: „Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и мен ще предаде за шепа злато!..” Стражата срабчила предателя и го хвърлила в пропастта от една крепостна кула. Мястото, където той бил хвърлен и погребан, и досега е известно като „Жидов гроб”. Всеки, който минел оттам, хвърлял по един камък с презрение, омерзение и проклятие за вечни времена към предателя и пъкленото му чифутско семе!... 
 Този трагични за България събития по-късно са отразени след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб” и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г.

Евреите в България винаги са се стремели – и тогава, и сега, да отричат тези уличаващи ги факти и да унищожават доказателствата за престъпната им дейност. След излизането на разказа на Ангел Каралийчев, от страна на еврейската общност имало протести, че са оклеветени. На това писателят отговорил така: „...По-добре е да замълчат, защото за всичко казано има документи!” (...........)

 



---

В допълнение на казаното до тук ще цитираме няколко френски и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята

на евреите в Османската империя:


1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.

"... Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния данък и поробване)..."

" ... Евреите са разузнавачи „и на двете страни", тоест на Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни агенти и шпиони)..."

„... Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици..."

Авторът споменава също, че евреите работят като богати лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) - готови на всичко, включително и на  разбойничество. Евреите вТурция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-рут" - воняща мърша!... (55).

52

2) Пиер Белон (1547 г.):

Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята". Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от  лекарите в империята са евреи (55).


3) Никола де Николе (1551 г.):

... В Турция има много евреи, главно в Константинопол и други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни и магазини са притежание  на евреи... Най-често те са управители и преводачи; занимават се с лихварство..."

Николе ги нарича „ненавистен народ", „изпълнен с всякаква злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество" (55).


4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):

„... В Солун е единственият еврейски съд..." (55).


5) Дьолакроа:

„... Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите тук държат търговията и са умели производители на сукно..." (55).


6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):

„... Посредниците в митницата са само евреи..." (55).


7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):

„... Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители) или търговски посредници; нито един не е земевладелец... Богатите са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират таксите..." (55).


8) Мери Монтегю (1717 г.):

„... Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии от самите турци и тук са се образували значителна общност със свои закони. Поели са цялата търговия на империята, отчасти благодарение на здравия съюз между  тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки паша си има евреин, който е негов homme d'affaires. Той има Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори английските, френските и италианските търговци са принудени да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен, за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят в най-голям разкош и великолепие..." (55).


9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в. Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):

„... В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000 арменски къщи. Турските нямат брой...


Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):

„... В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога. Производството на платове в Солун е дело главно на евреите. В града има повече  от 36 синагоги, сред които най-забележителна е тази на кастилските евреи. Подържат се и две еврейски училища..." (55).


10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):

„... Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания евреи. Час от тях са приели мюсюлманството... Наричат ги „mamins" (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му - министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани евреи)..." (55).


11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):

„... Евреите в Турската империя са свободни да изповядват вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите. Те купуват млади и  хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават на богатите турци за забавления..." (55).


12) Пиетро Брагадин (1526 г.):

... Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилеристи), между които около 700 християни - немци, евреи и т.н..." (45).


13) Бернардо Навагеро (1553 г.):

„... Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато има война по суша и по море - със синове на християни. Това са българи, унгарци,  трансилванци , въобще всякакви християни с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги направят роби..." Същият автор дава и подробни сведения за еничерската система. (45).


14) Доменико Тревизано (1554 г.) - дава сведения за насилствено отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния данък" (девширме) 


15) Якопо Рагацони (1571 г.):

"... Голяма част от тази държава се обитава от християни, които са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат очи, за да погледнат лицето на един турчин..." (45).


16) Джанфранко Морозини (1585 г.):

„... В империята живеят и много евреи и може да се каже, че това е тяхната страна..." (45).


17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):

„... Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на всекиго - на евреи и други търговци, докато преди честта им не позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици... Освен платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска на авантюристите" (башибозук). Специалната им задача е да се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага, палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието си да се награбят с плячка..." (45).


18) Матео Зане(1594 г.):

Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на България вследствие избиването на българите от турците и останалите живи, креещи в непрекъснато робство (45).


19) Марино Кавали (1560 г.):

„... Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции в Константинопол поради евреите са намалени много... Нашите търговци са 10-12  къщи (търговски къщи), които с немалко усилия търгуват с посредничеството на евреите..." (45).


20) Стефан Герлах (1574 г.) - мисионер и дипломат:

„... Евреите и еврейките са много добре поставени в двора на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство, на което учат султаните. Султанските лекари са също евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от султана херцог на остров Наксос. Султанът Селим II държи на него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила дъщеря, еврейката акушерка  поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!). Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.). В еврейските гробища в Цариград има различни по форма и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи. Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90 дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който става евреин. Той извиква „Исусе!", а евреите му казали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус." 


В Цариград трябва да има 10 000 евреи, които преди това са били християни (вероятно марани, криптоюдеи - бел. моя, Г В.). Само Иозеф и повежда със себе си 500 християни (марани), повечето от които са испанци и португалци... (55). Всички тези документи и свидетелства на очевидци говорят достатъчно красноречиво и не е нужно даже да бъдат коментирани за да ни стане ясна картината в Османската империя и кой очно е провеждал Геноцида и тероризирал българите по всякакъв начин 500 години!... Голям брой автори като Димитри Кицикис (75), Дейвид Дюк* (56), Израел Шахак* (161), Джон Бърбъри (45), М. Варшавски (30), Лютостански (55), Анна Рошковска (114) и други посочват че в Османската империя монополът върху търговията с роби е бил съсредоточен изцяло в еврейските роботърговци. Те снабдявали с красиви българки харемите на султана и пашите, както и повечето владетели и богаташи от Близкия изток. Жил Венщайн изтъква, че търговията с роби била важно импортно перо, наред с други стоки, и носела големи печалби, особено от белите роби, внасяни от Европа (главно Балканите) и Кавказ (67); същото се потвърждава и от Кицикис, който подчертава, че този вид търговия е съсредоточен в ръцете на евреите. Един роб през XVI век струвал в Турция между 1000 и 4000 акчета и лесно

можем да си представим какви печалби извличали еврейските роботърговци от мъките на българите!.... Особено тежка била участта на онези  българи, които били продавани като роби - гребци на галерите в Османския флот*. Те били оковавани с вериги към палубата, за да не се бунтуват.

Много от тях умирали от изтощение, болести и недохранване още в първите месеци от заточението си на галерите. Най-ужасно било по време на буря в открито море или по време на морска битка, когато корабът бивал потопяван от неприятеля - тези нещастници, тъй като били приковавани към кораба, потъвали в морските дълбини заедно с него без никакъв шанс за спасение!.... (45).


*По това време (XVI в.) един от великите адмирали (капудан паша) на Баязид II, бил Хайредин Барбароса* (1466-1546 г.), чието истинско име било Хъзър (Хазар*). Баща му бил от остров Лесбос и се наричал Якуп (Яков*), а майка му Каталина. Братята на Хъзър се казвали Исхак (Исак), Оруч и Илиас. Барбароса "Червенобрадия") построява големия османски флот от галери в 1533 г. (75).

57


Правилата за търговия с роби са заложени още в еврейските религиозни книги на „Стария завет" и са надлежно разтълкувани в предписанията на зловещата книга „Талмуд". Ето какво пише по този въпрос Израел Шахак*: 

„...В параграф 322, който се занимава със задължението робът неверник да бъде поробен завинаги (докато робът евреин следва да бъде освободен след 7 години), е дадено следното тълкуване: А в корените на това религиозно задължение (лежи фактът), че евреите са най-добрият от човешките видове, създадени да познаят своя Творец и да го почитат, и заслужават да притежават роби, които да им слугуват.

А ако нямат роби от другите народи, те би трябвало да заробят свои братя, които по този начин да бъдат в състояние да служат на Господ, благословен да бъде Той..." (161).


Въоръжени с подобна расистка философия, канонизирана при това в религиозните книги на юдаизма, евреите приемат за правилно и морално от тяхна гледна точка поробването на българите и всички хора по света, и най-вече християните! Съгласно „Талмуда" другите народи не трябва да се смятат за хора, а са наричани гои („жертвени животни")!...

По време на турско-еврейското робство българите били обложени от властите с всевъзможни непосилни данъци: поголовен данък (джизие, или харадж), личен данък (испенче), поземлен данък (ресми чифт), десятък (юошур), случайни такси (бад-ухава), данък върху овцете (адети агнам), военни данъци (авариз-и дивание), данък пасища, извънредни данъци под формата на контрибуции и принудителен труд (ангария) и кръвния данък

(девширме) за набиране на еничери. При събирането на всички тези данъци от българите особено активни били евреите. Съгласно съществуващите документи еврейската мафия откупувала правата да събира тези данъци от българите и другите подчинени и поробени поданици на империята. Естествено при събирането на данъците чифутите арендатори си слагали горница и изсмуквали и последните спестявания на българите, като ги довеждали до разорение или гладна смърт, добре описани в хрониките и преданията на очевидци (66).


Различните финансови постъпления, както и приходите от експлоатацията на мини, солници и други дейности, не се събирали пряко от султанските чиновници: Портата предпочитала (или била принуждавана - бел. моя, Г. В.) да даде под аренда както данъчните вземания, така и приходите от разработката на някои имоти.

Данъчният арендатор носел арабското име „амил". Той трябвало да удостовери своята платежоспособност посредством един или няколко гаранти (кефил), които рискували да заплатят с живота си или в най-добрия случай със свободата си неговата недобросъвестност. Счетоводството на арендата се контролирало от кадията, а по-късно от един инспектор (мюфетиш)..." (67).


В своите изследвания акад. Николай Тодоров от БАН подчертава дейността на еврейските лихвари и предприемачи като водещи при  откупуването и събирането на данъците от раята (българите и др.) в Османската империя:

„... Не по-малко значителна е дейността на евреите като откупници на държавни мукатаи, която била непосредствено свързана с тяхната търговска дейност. Мукатаата е типична стопанска финансова единица, обособена от постъпленията срещу дадено държавно събиране - данък, такси, глоби, приходи от солници, мини и пр. Тя била създадена за улеснение на финансовата власт, която изграждайки системата на мукатааите, осигурявала

прибирането на държавните приходи, като при това се освобождавала от риска, свързан с постъпленията, които зависели от колебанията на цените, движението на населението и пр.

Естествено предприемачът на даденото събиране също извличал полза от тази сделка, тъй като разчитал, а твърде често и реализирал немалка печалба срещу вложения капитал... Характерно е, че обикновено откупниците разполагали със значителни капитали, които влагали в рискованото, но често доходно откупуване на държавните приходи. От взаимоотношенията между тях и османската власт се вижда, че отделни нейни  представители, макар и неофициално, упражнявали влиянието си, а понякога и открит натиск, за да фаворизират един или друг откупник, дори във вреда на фиска. Тази тяхна намеса, която едва ли е била безкористна, подчертава влиянието на някои представители на търговско-лихварския капитал върху финансовите дела на Османската империя..." (114).

От проучванията на документите става ясно каква огромна финансова власт е имала еврейската мафия, която е монополизирала почти всички важни дейности в областта на търговия, събиране на данъци, лихварство, контрол на пазарите и дори сеченето на монети, което те взимали под аренда от султана, Често представителите на еврейския търговско-лихварски капитал използвали централната власт за нелоялна конкуренция и

дори физическо унищожение на конкурентите си - българи, гърци, арменци и др. в тази сфера (114).

Контролът по данъчните вземания и цялата финансова дейност на империята били предоставени на баш дефтердаря (буквално „главен пазител на регистрите" или главен ковчежник на султана). Обикновено тази важна държавна служба се заемала и контролирала от евреи и агенти на Синедриона. Баш дефтерда рят бил и член и на Султанския съвет (Диван) и взимал участие при определянето на цялостната политика на империята.

Българските данъкоплатци често били в невъзможност да плащат непосилните данъци и се принуждавали да вземат неизгодни заеми от евреи лихвари, което често завършвало с разорение и финансов крах. Еремеев и Майер* пишат по този въпрос следното:

„... Раята, като не можела да плати задълженията си, прибягвала по принуда към услугите на лихварите. Лихварството придобило през този период (ХVI-ХVII в.) голям размах. Значителна част от селските жители (основно българи - бел. моя, Г.В.) изпаднала в дългово робство, залагайки къщите, добитъка и земята си..." (56).

Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25 та на 140, а бирниците по  места прибирали по някога до 400 - 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно (56).

Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния контрол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допълтелно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!

Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите в турската република", подчертава факта, че евреите специално разработили система от търговски закони в Турция, изгодни за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:

"Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи на земята..." (53). 


Добре го е казал американският сенатор, който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения на своите сънародници от еврейски произход!...

На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снежка Панова - „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII век":

„... Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задължения. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта някои лица, приближени на султанския двор - лекари, преводачи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите и правата на тази върхушка в еврейското общество..." (114).

Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават че евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата" и това е било насочено преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.

Голям удар срещу духовността на българите бил извършен и от гръцките фанариоти, които подобно на евреите действали като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично унищожавали българската книжнина и култура и правели всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили българската патриаршия в Охрид и издействали от турските власти българското духовенство да е подчинено на вселенския патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала „Фенер" (оттам името „фанариоти"), редом с еврейските синагоги.

Фанариотите наложили и богослужението в българските църкви да се провежда на гръцки език - нещо, срещу което се борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-1867 г.):

„... Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ...

Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Фанариотските владици, които имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат... Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на български език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни поток на фанариотите йезуитски архиереи.

Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те покойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, робството го поставя в реда на животните, да чувства само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно..." (104).

Поставени в тази ненормална обстановка на Геноцид, терор, поробване, духовно унищожение и Холокост (пожертване за чужди интереси), българите непрекъснато се борели за своето освобождение от робството, налагано им от турци, евреи и гърци. Всички бунтове и въстания на българите били потушавани с огън и меч и най-вече с талмудистка старозаветна отмъстителност. Българската кръв се леела като река и от ятагана на поробителя не бил пожален никой - стар или млад!

Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците, било системното и целенасочено ислямизиране на местното население - така нареченото „потурчване". С това се целяло окончателното претопяване на българите в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята (66).

Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописният разказ за първото масово помохамеданчване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:

"... Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв противБългария в лето Христово 1522 г. (по-точно 1515 г.), разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един каймакан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани...

В някаква кратка немска история се среща за този Селим.

че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови ученици", и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски - кой знае?..." (121).

Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозните институти в продължение на пет века. Поробителят създал широка система от средства, форми, механизми вметоди за религиозна и етническа асимилация на българите. Тази система включвала: масови, групови и индивидуални насилствени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робството; привличането на българи като домашна прислуга, ислямизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби (ежедневното насилствено помохамеданчване на български девойки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелство от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опрощаване на нарушители на закона след приемане на исляма от тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски военни организации пахийството, еничерството, яя (селяни пехотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяната на религията, но и силно езиково и етническо въздействие върху ислямизираните (136).

Османските регистри дават сведения за ислямизирането й отиди села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др.

Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръвопролития и жестокости спрямо българското население:

- През 1515 г. в София бил изгорен жив на клада (типичен Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма (66).

- В 1633 г. в село Голямо Райково е убит насила изпратеният да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица отвлекли за кадъна.

- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврил (Хасан ходжа) заповядал на еничерите да изколят и потурчат всички първенци и попове. След това Хасан ходжа наредил на потурнаците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград)

- 33 манастира и 218 църкви" (121).

- В 1620 г. (по-точно 1670 г.) султан Мехмед води война с Пелопонес начело на 150-хилядна войска. На връщане под страх от смъртно наказание потурчват всички български села в Чепинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско потурчените села били 74. Всички, които не се подчинили, били изклани за назидание (121).

- Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. като потурчил чепинските християни, заминал за Разлог, за да продължи делото. При потурчването в Разлог един негов агент помак, приел исляма в Цариград, тероризирал якорудските християни с думите:

„Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате ?..." (121).

- В 1669 г. при царуването на султан Мехмед IV в Смолянско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Смилян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем), Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези, които се противопоставяли - една част били изклани, а други избягали в горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и малолетни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци били „застигнати от турските пълчища и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин"! По-късно турците залавят и избягалия епископ Висарион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки,

докато загубил съзнание. Когато се свестил, турците го мушкали с ножове и режели късове от тялото му, като турили на главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го убили и обезобразили с камъни (121).

- През 1705 г. става насилствено помохамеданчване в Средните Родопи. „Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите". От гладната зима, която дошла след това, мнозина умрели от глад (121).

- През 1720 г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци, тъй като отказали да сменят вярата си (121). Онези българи, които насилствено приемали исляма, били държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано

никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства Ханс Дерншвам, те били наричани „муртад" (отстъпник) или „муртадли" и „ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за оковаване на кораб или галера, започват да ги заставят да вършат престъпления или предателства" (43).

Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат исляма или след като били насила помюсюлманчени, се отказали от него, били канонизирани от православната църква като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски, Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български,

Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски и др. (136).

Тези мъченици за вярата били убивани от турците по найдивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел, набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.

На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход или въстание. Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българските въстания с необикновена жестокост.

При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през 1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката.

Султанът наредил раята и войнуците (войнигани - военизирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата им да бъдат  разграбвани (66).

След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турските репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000 българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от българските земи поради непосилни дългове и лихви, налагани от еврейските лихвари - откупници на данъци. Отбелязани са също и масови разорения сред българите вследствие на геноцидната фискална политика (66).

През XVII в. се засилва въоръжената съпротива на българите и се появяват хайдушките чети, които притеснявали турската власт. Заловените хайдути обикновено ги обезглавявали или обесвали. Евлия Челеби, пътувайки през западните български земи през 60-те години на XVII в., разказва, че по бойниците на Мишката крепост стърчали набучени на пръти главите на не един от тези борци (66).

Българите страдали не само от многобройните войни, водени от Османската империя, но и от вътрешните войни на султаните с пашите, които се обявявали за независими. Показателен е случаят с Осман Пазвантооглу, който в 1794 г. превзел Видин и се обявил за независим владетел. Той бил подкрепен от еврейската мафия в лицето на двамата братя Коен*, които му били най-близки сътрудници - единият му бил личен касиер, а

другият придворен лекар. Благодарение на тях евреите във Видин станали пълни господари на положението и грабели и убивали българите. В името на това щастливо минало българските юдеи, според Варшавски и до днес (1933 г.) празнуват всяка година тържеството, наречено „Пурим Видински". Пазвантооглу благодарение на еврейската поддръжка владял Видин 13 години.

Накрая султанът успял да подкупи евреите с особени политически привилегии. В типичния си стил те отровили Осман Пазвантооглу, като заграбили богатствата му, а двамата братя Коен* избягали във Влашко (30). В 1596 г. край Бабадаг (Северна Добруджа) турците с помощта на много жертви успели да ликвидират почти изцяло една голяма хайдушка чета, състояща се от 1300 бойци (66).

Силезиецът Фридрих Зайдел, придружаващ като негов аптекар императорския посланик при Портата Креквиц, на връщане от Цариград през 1596 г. край София видял купища избити хора и проснати по земята трупове. При Ниш турците били поставили пред градските врати от двете страни на пътя в чест на султана „много стотици човешки пресни глави на християни, бедни български селяни". Турците разказвали, че това били глави на „разбунтували се против султана жители" (66).

След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избягали и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г. българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като били избити между 5 и 10 хиляди души (66).

Особено кърваво било потушаването на Чипровското въстание на българите католици от 1688 г. Засегнати били селищата Чипровец, Копиловци, Железна, Клисура, Расово, Пиротско, Сламеник, Берковски, Прогоровче, Славник, Мирковци и др. Турците убили няколко хиляди души и стотици жени и деца били отведени в робство; поробителите откарали повече от 100 коли с плячка от заграбените богатства, които десетилетия били събирани

в богатото селище Чипровец (66).

В 1689 г. избухнало въстание в Североизточна Македония начело с войводата Карпош. С 5000 души той се укрепил в Крива Паланка, но срещу него била изпратена армията на Халил паша, наброяваща 18 000 войници. Въстаниците били разбити и повечето загинали; войводата Карпош бил заловен и набит на кол върху Скопския мост (66).


В периода XV - XVIII в. вследствие на терора, Холокоста и Геноцида, големи български маси се изселват в Трансилвания, Влашко, Молдова, Банат, а по-късно и в Бесарабия. Според Христо Ботев в средата на XIX в Румъния имало около 2 милиона български емигранти, много от които за съжаление били почти претопени в румънска среда. Съобщава се също за множество български села около Букурещ, а изследванията на групата на

Богдан Филов показват, че голяма част от румънската интелигенция и аристокрация е от български произход.

В края на XVIII в. властта на султана отслабнала и България била подложена на терора и грабежите на кърджалиите и даалиите - турски, черкезки и татарски разбойнически банди, покровителствани от местни паши отцепници. Някои кърджалийски банди достигали до 5 - 6 хиляди души и те подложили на репресии цяла Тракия. Ограбени и изгорени от кърджалиите и даалиите били Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станимака, Арбанаси, Раково, Мосхополис и други процъфтяващи градове.

Кърджалиите провели няколко големи похода в Тракия и това довело до изселването на 20 000 бежанци (66, 100).

През 1803 г. кърджалията Али Молла с банда от 2000 души обсадил село Караеврен (днешно Близнак, Бургаско) и избил 600-700 души българи (66).


Освен в хрониките и историческите записки много данни насилията над християните от страна на турците и еничери те са се запазили в народните песни и предания, които са наддеждно записани от предишните поколения. Редица такива потителни съдби, убийства и потурчвания има в сборника „Родопите през вековете" (121), а също така и във великолепния роман на Антон Дончев „Време разделно", който е и филмиран. Но дори и художественият разказ не може да предаде трагедията и ужаса, на които бил подложен от поробителя, българският народ!...

---

 

По думите на Варшавски: „...Евреите завладяли България и станали истинските господари на страната. Ползвайки се с голямо влияние върху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки Божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през турското робство юдеите умело са придобивали симпатиите на някои българи, спечелвали са ги на своя страна и ползвайки се от техните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавали народните маси и ги насъсквали срещу ония, които безстрашно проповядвали своите национални идеали. Това явление се наблюдава и сега, защото има още много наивници между българите!”

 

 Това твърдение далеч не е пресилено, а напротив дори е меко казано, като имаме предвид документите, с които разполагаме от различни и разнообразни източници. Всички тези документи доказват негативната и водеща роля на евреите, които наравно с турците са участвали в разрушаването на Второто българско царство и поробването и Геноцида, извършван над българите не само през ХІV век, но и през следващите векове.
 Според българските и чуждите историци ударът от страна на османците довел до най-тежки последици: България, която в продължение на столетия заемала предно място в средновековна Европа, загубила завоюваните позиции и трябвало да минат векове в упорита борба, за да се отхвърли чуждото владичество и отново да се създадат условия за нормално обществено и културно развите на българския народ.”

  Ако за нас турците са вековен враг, то евреите обявяват българите за ХИЛЯДОЛЕТЕН. Това става на Московският конгрес на ционистите през 1988 година.
  Когато се напише или каже истината, на момента такъв човек се обявява за КСЕНОФОБ. Когато евреите осъществяват геноцид, мълчанието е съпроводено с манипулации в медиите и "мокри поръчки". Изглежда затова ИЗГОРЯ във влака професорът по история от Шуменския университет?! 

 

Който иска, нека прочете книгата на Варшавски на:

http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,2301.msg76775.html#msg76775 
Интересна е.

 

Източник:

http://www.vestnikataka.com/forum/index.php?topic=13195.0;wap2




‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:173 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).