The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало

Интервюта » Интервюта от страната

България на Станишев е мафиотизирана и мутризирана държава
Дата на публикуване: 06 Април 2009
Публикацията е прочетена: 60143 пъти

едно скандално интервю с разу3навача от близкото минало Петър Христозов
Image
От 1989 г. насам  е написал и издал 70 книги, в които са свалени маските на „величията” от българската политика и бизнес за периода от „зрелия социализъм” на Тодор Живков до актуалните проекции на посттоталитарния преход.
В последните си книги  Петър Христозов направи разтърсващи  разкрития за срастването на подземния свят с голяма част от политическия и административния елит на България.  



Петър Христозов е писателският псевдоним на родения през 1935 г. в Борисовград, понастоящем Първомай,  Христо Вълчев. Достига до чин генерал-полковник в съветското военно разузнаване. Работил е на дълбоко прикритие в САЩ, Франция, Швейцария, Ватикана и Израел. Възпитаник на Езуитския Орден или както сега се нарича Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор по биофизика на Лионската политехника. Носител на 4 съветски бойни ордена и офицер на Чуждестранния легион. На 23 май 2006 г. с указ №222 от 18.05.2006 г. на президента Георги Първанов е награден с орден „Стара планина” – първа степен с лента за заслуги в българската култура. Петър Христозов е един от създателите на съвременния български политически роман. От 1989 г. насам  е написал и издал 70 книги, в които са свалени маските на „величията” от българската политика и бизнес за периода от „зрелия социализъм” на Тодор Живков до актуалните проекции на посттоталитарния преход. Книгите му са сред колекциите на  библиотеката на Държавния департамент на САЩ. Член на СБП, на СБЖ и МОЖ в Париж. Превеждан на най-говоримите световни езици. В последните си книги  Петър Христозов направи разтърсващи  разкрития за срастването на подземния свят с голяма част от политическия и административния елит на България.  

- Господин Христозов, навлязохме във втората година от членството си в Европейският съюз, но единственият устойчив етикет, който ни залепи западната преса е характерискиката за престъпна държава, чието правителство е потънало в мафиотска корупция! Защо точно България се превърна в нарицателно понятие, при положение, че организирана престъпност съществува навсякъде в Европа?   

 - Заради мащабитете на явлението, заради смущаващите му вертикални проекции и най-вече поради обстоятелството че българската мафия е политически инспирирана. На запад мафия наричат организираната престъпност, която е спечелила за своята кауза висши държавници и политици. Така се формира икономиката в сянка, чиито парични потоци имат откровено незаконен произход – разпространение на наркотици, проституция и търговия с човешки органи, контрабанда на луксозни и масови стоки, пране на пари.

Организираната престъпност се мафиотизира, когато постигне корупцията сред властимащите - политиците, чиито партии се финансират по неясни правила, и високопоставените държавни чиновници, които прилагат закона избирателно срещу заплащане. В този смисъл организираната престъпност корумпира, а организираната корупция протектира или рекетира. С право моят талантлив колега по перо Христо Калчев обичаше да казва, че „докато някои държави си имат мафия, в България мафията си има държава”. А мафията-държава се интересува само от обогатяването на съставляващите я партийни върхушки и криминални кланове.

Затова не беше осъден нито един от над 500-те  кредитни милионери. Затова не бяха разкрити повече от 250 поръчкови убийства. Мафиотизацията на партийните и икономическите елити бе родилно петно на прехода от тоталитарния ни социализъм към анархичната ни демокрация. Родилно петно, а в голяма степен и наследствен белег! Защото и при живковизма бяха недосегаеми множество държавни фирми, за които нямаше граници, митници и правила – „Тексим”, Български търговски флот, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”, „Кинтекс”, „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”, „Главбулгарстрой”…

Държавата се нуждаеше от валута на всяка цена. Директорите я осигуряваха, но крадяха за себе си и партийни покровители. Малцина бяха съдени и лежаха в затворите – при изключителна очебийност и арогантност на престъпленията. И когато тази държавна собственост натрупа активи за десетки милиарди долари у нас и в чужбина, дойде смяната на собствеността. Милиардите отидоха в ръцете на онези, които бяха боравили с тях. Или в ръцете на техните синове и дъщери.

Фрапантен е примерът с бившата зам.-министърка на икономиката и енергетиката и настоящ говорител на ВС на БСП Корнелия Нинова, която на 30 години стана собственик на „Техноекспорт”, т.е. на повече от 10 милиона долара. А синовете на генералния директор на „Главболгарстрой” Пешев го наследиха с милиарди. Десетки са милиардите левове, концентрирани понастоящем основно в ръцете на двадесетина български олигарха, които стартираха бизнес и богатство от „куфарчетата на Луканов”.

Една част от тях вече се кипрят в ръководните органи на Българската социалистическа партия, като например свинаря Георги Гергов, комуто харизаха Пловдивския мострен панаир на цената само на една от палатите му. Имаме около 200 крупни милионера, а пионерите на първоначалното натрупване на нелигитимен капитал, които бяха физически ликвидирани, си имат по няколко наследника. Големите грабежи се формираха по линията на приватизацията и контрабандата.

Основните фондове на българското стопанство, които до 1989 г. бяха създадени от нашия народ, възлизаха на повече от 300 милиарда лева. Теоретиците на грабежа ги преоцениха на 30 милиарда, а в държавната хазна от приватизацията влезнаха по-малко от 3 милиарда. И ефективната, наречена още пазарна, и масовата, наречена още социална, приватизация се извършиха по криминален начин. 

Другият източник на незаконно забогатяване през тези 18 години бе и продължава да е контрабандата на всевъзможни стоки. Като се започне от наркотици, алкохол и цигари, черна и бяла техника, и се стигне до най-ежедневната ширпотреба – хранителни продукти, конфекция, авточасти. От фиктивен износ и  контрабанден внос до 2004 г. средногодишно държавната хазна губеше по над 5 милиарда лева. В тази сметка е и фантомно влизащото карго на „вдигната бариера”.

По оценки на специалисти от 2005 г. загубите са спаднали до 3 милиарда годишно главно за сметка на преустановената контрабанда на вдигната бариера. Само от несъбран вносен ДДС, обаче, загубите са около милиарда лева годишно. Така, от престъпленията в приватизационния процес и срещу митническия режим за петнадесетина години бяха акумулирани към 380 милиарда лева, които потънаха в сивата икономика и в чуждестранни банкови сметки.

Вижте само какво преплитане на политика, бизнес, ъндърграунд! Секретарят в изпълнителното бюро на БСП по кадровата политика и финансите и шеф на митниците в началото на демокрацията Евгений Узунов е бил на служба в банката на основателя на мафиотската групиравка „СИК” - Младен Михалев! Същото се отнася и за главния секретар на БСП Димитър Дъбов. Вижте и още един от младите им секретари в изпълнителното бюро - Кирил Добрев! Едно от новите лица на БСП, което бе арестувано за контрабанда на валута в особено големи размери.

Не бе чак толкова отдавна 2000-та година, когато за 2 месеца синът на бившият министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов е получил 800 000 американски долара от сръбския наркотрафикант и съратник на Марко Милошевич - Бранислав Зечевич. Да продължавам ли?

Още в началото на мандата си, екс-министърът на вътрешните работи Румен Петков отива във Виена на аудиенция при Маджо. Капчица в морето са и нерегламентираните контакти на част от ръководство на МВР с дупнишките наркобарони братя Галеви. Съвсем наскоро дори  заместник-председателят на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Татяна Дончева в прав текст обяви, че е била огласена само една от срещите между шефовете на полицията и Галевите, за да не се вреди на имиджа на страната пред европейските институции.

- В своите книги и интервюта Вие сте един от най-яростните критици на контрабандните канали и техните овластени покровители в различните правителства на прехода...

- И не само на прехода, доколкото организираният трафик на стоки и наркотици ни отвежда в епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век. Тогава контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България.

Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали за благозвучност биваха наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначаваха държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи през тези години.

Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение.

За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата.

Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, „Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”. Всъщност, държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е кадрови офицер от Управление „Инженерно” към Министерството на външната търговия, като контрабандната сделка е сключена между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу”, регистрирана в Бейрут на името на ливански търговец.

Под надзора на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, организационното ръководство и функционалното разгръщане на контрабандната дейност е поверено на проверени членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба.

Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти.

„Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, а сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години.

Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция.

На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд.

Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. За системата на държавно контролираната контрабанда са работили дълги години в различни свои качества и длъжности редица публично известни лица, които понастоящем заемат най-високите постове в Агенция „Митници”.

- Бихте ли могъл да бъдете по-конкретен, защото фактите, които изнасяте са повече от скандални!

- Те са публична тайна! Генералът от резерва Атанас Атанасов по време на парламентарен контрол поиска да разбере от финасовия министър подробности около професионалната пригодност на двама заместник-директори на Агенция „Митници” – Румен Божинов и Христо Арабаджиев. Депутатът от ДСБ правилно отбеляза, че и двамата са дългогодишни служители на Дванадесети отдел от Второ главно управление на тоталитарната Държавна сигурност.

Преди 1989 г. това звено се е грижело за оперативното обслужване на граничните контролно-пропускателни пунктове. Задачата на отдела е била създаването на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на държавната контрабанда. Тъжен, но верен е каламбурът, че професионалната им специализация е свързана с прикриване, а не с разкриване на контрабандата. Един друг кадрови офицер от контраразузнаването растеше гарантирано и в йерархията на бившето Главно управление „Митници” - Христо Кулишев. Сега този човек е за трети път директор на българските митници!

- Вярвате ли, че сенки от тоталитарното минало на България са способни да инициират моралния катарзис на едно от най-компрометираните български ведомства?

- Ще сме непоправими наивници, ако вярваме, че точно в последните месеци от своето управлението сегашното правителство ще подхване операции за прочистването на администрацията от престъпници в бели якички? И как моралният катарзис в българските митници се вписва  във финансирането на черните политически каси? Случайно ли тези хора бяха избрани за ръководители на Агенция „Митници”? Напротив, те са най-удобните за партията-майка. Не само с принадлежността си към тоталитарните полицейски служби, но и с лоялността си към планираната трансформация на червената политическата власт в икономическа такава след 1989 година.

- Нека пак да надникнем в очевидното и всеизвестното!

Христо Кулишев бе начело на митниците по време на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, включително през периода на югоембаргото, когато стотици цистерни и влакови композиции с бензин бяха контрабандирани през западната ни граница. След 1997 г. НСБОП разкри редица крупни митнически гешефти, белязани от периода на неговото управление.

Едната е свързана с дъщерната фирма на "Мултигруп" - "Бартекс трейдинг" и близки до нея дружества, които внесли незаконно над 300 000 тона захар между 1994 и 1998 г. Печална известност придобиха и така наречения "спиртен канал", ощетил бюджета с милиони левове, както и контрабандата на цигари през митническия пункт на Ново село. Бившият ревизор №1 Емил Димитров е  установил, че от 1995 до 1998 г. в ГУ "Митници" са похарчени над 25 милиарда неденоминирани лева, без да е провеждан конкурс по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, както и над 200 милиона лева за подаръци, спонсорства и строежи на външни лица.

Констатирани са и загуби за над 80 милиона лева от кредитиране на търговски фирми и от нарушения при капиталното строителство.  Като ръководител на Регионалната митническа  дирекция в София след юли 2002 г., Кулишев е в екипа на изтеклия от разработките на ГДБОП като „Дебелия” и заедно с него би следвало да носи управленска отговорност за всички действали през последните години канали през подопечните му митнически учреждения – Аерогара-София, Кулата, Калотина, Драгоман, Перник, Горубляне, Кремиковци, Илиянци.

В периода между 1997 г. и 2002 г., т.е. преди да бъде върнат в митническата система като директор на Регионална митническа дирекция-София, Кулишев, чието университетско образование е турска филология, за две години е управител на фирмата за юридически услуги "Интерюс" ООД. В нея съдружник с 41% е Валери Борисов. Същият е дългогодишен адвокат на скандалният собственик на определените от ЕС за разсадници на контрабанда и корупция бензиностанции в свободните безмитни зони - Фуат Гювен.

Да се прехвърлим към първия заместник на Кулишев – Румен Божинов. Веднага след промените, той е прикрепен към един от най-ярките червени олигарси и перачи на мръсни партийни пари - Николай Банев. Знаете, че той се сдоби с цяла финансова империя. Банев е мажоритарен собственик на ФИК "АКБ Форес", като в структурата на холдинговото акционерно дружество влизат над 100 компании от целия спектър на икономиката - тежка промишленост, лека промишленост, енергетика, туризъм, финанси, обслужващ сектор.

Сред най-мащабните инвестиции на Банев и ФИК "АКБ Форес" ХАД са химическият завод "Полимери" АД гр. Девня, "Русалка холидейз", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планинските и Черноморските ни. Николай Банев участва като собственик в "София Капитал Пертнърс", "Химинвест", "Ориент табак", "АКБ Компания за мениджмънт и сигурност", "АКБ Индустрия", "Съни-5-99", "Специална техника и охрана", "Финансова къща Елит-И", "Партнърс комерс", "Браско", "Блясък", "АКБ Консорциум", "Партнърс актив", "Паррус", "Изимаш", "Дейта форес". Също така участва в управлението е на "Голф-хотели Иракли", "Форест грийн ХАД", "Блясък, Елматех", "Елма Електромотори", Сдружение "Тенис клуб Русалка", Туристически холдинг "Русалка Холидейз", "Ер Слайд", "Хелио-тур-с", Сдружение "Голф клуб Иракли", "Костенец - ХХИ", "Полимери", Топлофикация "Ямбол", Топлофикация "Казанлък", Сдружение "Аматьорска тенис лига - БГ", Сдружение "Демократична мрежа", Сдружение "Българо-руска търговско-промишлена палата", "Лемекон", Европейска корпорация за ефективно развитие, "Полихим България", "Тежка механизация".

Николай Банев и ръководстово на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на над 100 приватизирани предприятия. Срещу Николай Банев са заведени и десетки граждански искове от граждани на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители във многобройните му фирми. АКБ "Форес" е и почти едноличен собственик на Иракли, чийто плаж е незаконно присвоен от дружеството. Заграбена е и част от брега на Каварна.

Единствената реакция на управляващата върхушка бе благосклонно да позволи на Николай Банев да избяга от България. Така както и на Младен Михалев - Маджо. Близкият приятел на премиерския брат Георгий и главен душеприказчик на Николай Банев – Румен Божинов е бивш управител на „АКБ компания за мениджмънт и сигурност”, а впоследствие и изпълнителен директор на МОСТ АД – фирма за международен транспорт, спедиция и митническо агентиране. Притежава съсобственост и в редица други дружества с неясен произход на капитала. Тромавото по процедура прекратяване на фирмените му участия е причината Божинов да бъде назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” едва половин година след овакантяването на поста от неговия не по-малко скандален предшественик – Димитър Толев.
    
Другият заместник на Кулишев - Христо Арабаджиев  е отговарял за КПП-тата по границите по линия на контраразузнаването. По собствените му самопризнания до 2007 г. е давал юридически съвети на безмитните оператори, през които преминаваше основната контрабанда на спиртни и тютюневи изделия. През 2003 г. е пълномощник на добричката фирма "Панчатантра" по дело срещу Министерството на финансите, свързано с предоставяне и удължаване на лицензи за безмитна търговия на ГКПП „Дуранкулак” и ГКПП „Кардам”. Две години по-късно Арабаджиев защитава благоевградски търговец по спор за вноса на 24 000 кг сурово кафе, влезли необмитени в страната...

- Трима директори с агентурно минало и връзки в средите на сенчестия бизнес! Това не е ли прекрасен материал за продължение на документалните Ви книги за митническата мафия в България?

- Ето тук има изненада за Вас и всички мои читатели! Тримата са колоритни персонажи в новата ми книга, която довършвам в момента. Тя ще се казва „ОПЕРАЦИЯ „ФЕНИКС” ИЛИ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ ОТ ПЕПЕЛТА НА ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО”. В тази обемна документалистика читателите ще имат възможността да проследят генезисът и развитието на митническата мафия в България за периода от създаването на държавната контрабанда през 60-те години на миналия век до съвременното състояние на митническата система като хранилка на политическите елити и партийните кабинети.

Книгата ми е изградена върху изцяло достоверна информация, която съм събирал през зрелия си живот в лични контакти и като оперативен работник. Стиковал съм наличните данни с множество известни политици, журналисти, финансисти, криминалистии и главно митнически служители, които постоянно ме търсят с многобройни факти и документи предвид ангажираността ми към въпросната проблематика. Аз много писах и говорех за Асен Асенов – най-удобният и сервилен митнически шеф на прехода, закотвен на високия пост, за да мълчи и да се съгласява, да обслужва и да отчислява. Под натиска на Европейският съюз и независимите медии в България този безогледен покровител на корупционни схеми и персони беше уволнен, но духът му завладя неговите наследници.

Примерите са десетки и съвсем скоро ще ги видите богато документирани в книгата. Контрабандта и митническите измами не си отидаха с оставката на „Дебелия”. Христо Кулишев работи с порочните методи и с компрометираните кадри на Асен Асенов, въпреки че на встъпителната си пресконференция обеща да прочисти за 2 месеца българските митници от ръководните кадри, опетнили честта професията. Половин година след тези изявления, се вижда, че Кулишев или е обещавал откровени лъжи, или ако е имал искрени намерения, неговите работодатели от ерата на скрития транзит са му охладили мераците да пипа статуквото. Назначени и протектирани от Асенов корупционери необезпокоявано си седят по местата за радост и в опора на контрабандисти и клиентелисти.

- Според редица неправителствени организации, години наред изследващи нерегламентирани практики сред отделните професионални съсловия,  корумпираността е епидемия сред митничарите. Нима очаквате, че могат да бъдаткампанийно уволнени половината от служителите в тази система?

- Рибата се вмирисва от главата, но за жалост, се чисти от опашката. Аз често казвам, че правоохранителната система в България е като паяжина – улавя дребните мушици, а едрите преминават през нея и оставят дупки. По върховете на българските митници стоят персони, които в която и да е страна от Европейския съюз отдавна щяха да търкат затворнически нарове.

Христо Кулишев назначи за свой заместник в Агенция „Митници” Красимир Николов, който е разработван за крупни далавери. Николов е бил „мозъкът” в измама с внос на китайски шперплат, ощетила държавната хазна с над половин милион лева. Близо 600 контейнера със шперплат са влезли у нас, без вносителите да платят нито лев мито. Стоката е транзитирана с редовен тарифен номер от Варна към Митница София, където е обмитявана с вече сменена тарифна позиция.

Шперплатът е бил неправомерно деклариран като строителни платна, за да бъде третиран с нулево мито, вместо с реално дължимото от 8 на сто. Освен това се знае, че митата заедно с митническата стойност на стоките формират  облагаемата основа на ДДС, което значи, че държавният бюджет е ощетен и със занижен размер на данъка върху добавената стойност. Според софийски митничари, вносът със сменен тарифен номер е разрешен през  2006 г., катоКрасимир Николов, който по това време е зам.-директор на РМД-София, е следял каналът да функционира без смущения по веригата. Много интересен е фактът, че по време на действието на канала различни вносители са обмитявали внасяния шперплат с алтернативни тарифни номера.

С други думи, тези, които са обявявали коректно тарифната позиция на шперплата, са плащали 8 процента мито на държавата и по-голям ДДС, а онези, които чрез митническа измама са декларирали строителни платна, за да избегнат плащане на мито, са се отблагодарявали на контролиращите канала митнически служители. Тази далавера се явява двойна кражба, тъй като 75% от неплатените мита е трябвало да отидат в европейския бюджет, а останалите 25% - да постъпят в българския.

Оттук този случай търпи аналогия с милионите източени средства по ФАР, ИСПА и САПАРД, заради които Европейската комисия наложи тежки санкции на България. Подчинени на Красимир Николов твърдят, че той поддържа лични контакти, а индиректно чрез Цецо Нешев (бивш началник на митница Аерогара София) и (Боби Алексов началник на последващия контрол в РМД София) с фирмата  “К и К”, която е заподозряна за участие в контрабанда на джи ес еми, черна и бяла техника и пране на пари.

Тази дейност, както и кражбата на ДДС са големият принос на България в касата на Европейската общност. Това обаче не тревожи особено управляващите и затова никой не работи по тези въпроси – нито ДАНС, нито НАП, нито МВР, нито прокуратурата. Говори се дори, че “К и К” имат въведена такса “абонамент” за висши митнически служители. Не е известен само размерът и дали той зависи от ранга в йерархията.

Броени дни след уволнението на Асен Асенов, директорът на регионалната митническа дирекция в Бургас Димчо Кирязов сам подаде оставка с мотив, заимстван от Дебелия – управленска умора. Името му е замесено в скандал, разразил се след обир на митнически склад в началото на годината. От склада били откраднати над 200 мастербокса цигари.

Ревизията показала крупни злоупотреби, длъжностни присвоявания и липса на контрол от страна на ръководството на Бургазката митница. Самопризнания за кражбата направил митническият инспектор Христо Григоров, който публично потвърдил, че Димчо Кирязов е взел от него 10 хиляди евро с обещанието да го прикрива. Христо Кулишев мистериозно не освободи Кирязов с лековатото обяснение, че нямало да приема оставки под натиск от медиите.

Според бургазки митничари обаче, именно натиск, и то от най-високи места в управлението, е запазил поста на техния шеф. Същият многократно е засичан в шикозни бургаски заведения в дискретната компания на генералния директор на “Лукойл България” - Валентин Златев. Същият е един от спонсорите на управляващата партия и това не е тайна за никого. Широко известна е близостта на последния с премиера Станишев, с когото се познават още от студентските си години в Московския държавен университет.

Според изследванията на неправителствени организации, загубите за България от контрабандата с горива надхвърлят един милиард лева годишно, което би могло да бъде доказано по метода на огледалната статистика. Всъщност, досега никой не е посмял да инициира  засечка между изнесените за България петролни продукти и документално отчетените като официално внесени у нас. Миналата година от Българската петролна и газова асоциация обявиха в нарочна пресконференция, че  около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика. Председателят на асоциацията г-н Андрей Делчев в прав текст заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда.

Още по-тежко е положението с нелегалния алкохол, като много тревожни данни бяха изнесени миналата година след ареста на бившия заместник на ГДБОП Иван Иванов. Повече от 82 хиляди бутилки алкохол с фалшиви бандероли например бяха иззети от Икономическа полиция в Пловдив при акция през месец октомври миналата година. От полицията информираха, че конфискуваният алкохол е от няколко марки на три винпрома, а фалшивите бандероли, с които са облепени бутилките, са с перфектно качество. Иззетото количество само при една акция на полицията в Пловдив е осезаемо повече от близо 55-те хиляди бутилки алкохол с фалшив бандерол, които са задържани от българските митници за цялата 2008 г.

Неслучайно главният прокурор Борис Велчев изрази неудовлетворението си от работата на Агенция „Митници” на съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия в Народното събрание на тема „Противодействие на сивата икономика”. Той сравни разкриваемостта на митниците с годишния оборот на един средно голям български магазин. Как обаче уважаемият главен прокурор очаква удовлетворителни резултати от една администрация, която е заменила противодействието на сивата икономика с откровено съдействие?

При разследването на контрабандния внос на произведени в турски нелегални фабрики бандероли, служители от ГДБОП констатирали, че митничари от ГКПП „Капитан Андреево” са пропускали пратките без да ги регистрират документално. От получилите подобаваща медийна разгласа разпечатки на разговорите стана ясно, че споменаваният в тях като “Дебелия”, е високопоставен представител на митниците, който е покривал преписките за контрабанда. 

От друга страна „Павел” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат фалшиви бандероли. По случая  разпитваха бившият шеф на Агенция „Митници” Емил Димитров-Ревизоро. Според негови интервюта, високопоставеният представител на митниците, който е разполагал с реална власт да покрива преписките за контрабанда е могъл да бъде единствено бившият директор на Агенция „Митници” Асенов.

Същевременно свиленградски митничари се кълнят, че зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния внос на фалшивите бандероли, всъщност стои директорът на регионалната митническа дирекция в Пловдив - Павел Тонев. Той нееднократно бил инспектирал Капитан Андреево точно в дните, когато пратките с фалшиви бандероли преминавали през граничния пункт.

Тези твърдения донякъде обясняват защо пловдивската полиция само при една проведена акция залавя бутилки с фалшиви бандероли в приблизително двойно по-големи количества от разкриваемостта на Агенция „Митници” за цяла година. Но този случай не издава просто някаква криминална тенденция, а сочи на политическа следа. Нека си припомним как на 25-ти март миналата година беше арестуван заместник-директорът на Главната дирекция за борба срещу организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов.

Същият е  предупреждавал  производители на спиртни напитки за готвени разработки и предстоящи операции срещу тях. Сред  прикриваните от арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов за далавери с фалшиви бандероли от Турция се оказали собствениците на Винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев, така наречените „Пещаци”. В полицейските среди усилено се говори, че фирмата е сред основните спонсори на БСП, което обяснява защо проверката срещу тях по повод констатациите на ГДБОП бе бързо потулена.

В разпространената от медиите справка от полицейската разработка,  предоставена на ВКП, е посочено, че алкохолните босове са ощетили бюджета с 1 млрд. и 200 млн. лева от невнасяне на акциз. Фалшивите бандероли за алкохолните продукти на Винпром „Пещера“ АД  са  доставяни от Турция през ГКПП „Капитан Андреево”. Знае се, че инвестиционната активност на Пещаците се простира далеч зад производството и търговията със спиртни напитки, като солидни средства са насочени в сферата на строителството и туризма.

Тяхна собственост е и „Галакси проперти груп”, която само до момента е построила и експлоатира търговски центрове и ваканционни комплекси на разгърната площ от над 200 000 квадратни метра. В административната сграда тип „стъклен небостъргач” на гигантския жилищен комплекс „Роял сити” в Пловдив работи близо половината от персонала на Винпром "Пещера".

Пропускателният режим в бизнес-сградата прилича на този в свръхсекретния военен полигон „Зона 51” в Южна Невада. И все пак, има хора, за които вратите на тази корпоративна цитадела са винаги широко отворени. Един от тях е директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев, който често посещава кабинетите на Атанас Петров и Антон Щерев на Пловдивския булевард „Дунав”.

Служебният Форд „Фокус” търпеливо го чака на паркинга пред „Роял сити” докато той се съвещава с Пещаците. Понякога митничарско-корпоративните оперативки протичат и в култовото заведение „Ефир”, което се намира на 100 метра разстояние по диагонал от административната сграда и се държи от брата на Антон Щерев. Пловдивски митничари твърдят, че след Агенция „Митници”, Винпром "Пещера" е вторият работодател на Павел Тонев. Макар неофициално. Та и този Асенов галеник, широко известен с конфликти на интереси и нерегламентирани практики, продължава да дерибейства в Пловдив като регионален директор, както можете да се досетите – не в услуга на обществото, закона и правовия ред.

Не стихват безобразията и в свиленградската митница, където след закъснялото с години уволнение на Стефан Марашев по същество управлява неговата дясна ръка Георги Костадинов. Говори се, че именно той е човекът, събирал от началниците на смени огромен процент от рушветите, които поемали към София. 

През 2006 г.  сръбските сили за сигурност разбиха контрабанден канал за внос на стоки и дрога. Арестуван е един от лидерите на сръбската мафия Фарук Кадрич, който поддържал широка мрежа за контрабанда на наркотици, текстил, скъпоценни метали, бяла и черна техника в Нови пазар. Разследващите органи  установили, че камионите, с коите са контрабандирани пратките са били с българска, македонска и босненска регистрация.

Специално българските камиони са били собственост на същият този зам.-началник на Свиленградската митница Георги Костадинов. Благодарение на него и подчинени нему митнически служители,  натоварваните в Турция тирове преминавали през митническия пункт на Капитан Андреево без проверка и се насочвали към главния склад на Кадрич в Илиянци. Оттам хероинът и контрабандното карго били предестинирани в Сърбия, Босна, Черна гора и  Хърватска през граничните пунктове „Градина” и „Връшка чука”. Отскоро в Митница-Свиленград временно изпълняващ длъжността на началник е идин друг „герой” от митничарските хроники - Филип Александров.

Въпреки, че е близък приятел на съпруга на Евгения Живкова – Андрей, новият ВРИД енергично се хвали пред своите подчинени, че като дойдел бат Бойко на власт, той ще бъде новият директор на Агенция “Митници”, който ще раздава постове и длъжности, а най-сладките парчета от баницата щели бъдат само за “свои хора”.

Като бивш началник на митническия пункт „Калотина”, Филип Александров успява да се измъкне сух от разкритата контрабанда на китайско карго на Николай Методиев – Пилето. Стоките в камионите измамно са обявявани като строителни материали, като за стотици от тях не са били редовно приключвани транзитните операции,  заради което през лятото на 2007 г.

България бе на косъм от изключване от Международната организация на превозвачите IRU. Тогава изгърмяха редица дребни пионки, чиято единствена вина е, че са изпълнявали устните заповеди на Филип Александров и на кумеца на Асен Асенов – Иван Кожухаров.

- Наистина буди сериозен обществен интерес въпросът защо скандални ръководители в митническата администрация запазиха постовете си. През миналата година се появиха множество публикации, че заместник- директорът на Агенция „Митници” Румен Божинов е привиквал на срещи началници на ключови митници в страната с инструкции постъпленията от организираните канали да бъдат отчитани лично на него. Всеки един от тях трябвало да премине и през първоначално откупване на заемания пост за суми от 50 000 до 200 000 евро в зависимост от капацитета на управляваната митница!

- Упорито се говори в средите на митничарите, че парчетата от баницата, които достигат до най-висшите етажи в Агенция “Митници” са между 200 и 500 хиляди евро месечно. Те идвали главно от Варна чрез Дидо Дънката, от Бургас – чрез директора на РМД Димчо Кирязов, от Свиленград - чрез зам.-началника на митницата Георги Костадинов, от Пловдив – с участието на директора на РМД Павел Тонев, от София – главно чрез МБ „Кремиковци” (включително чрез отдалеченото работно място на зеленчуковата борса в Слатина), от Последващия контрол на РМД-София и отдел”Обмитяване” на Митница-София.

В тази връзка напоследък като заместник на Косьо Самоковеца все по често изплува името на Даниел Славов - Дидо Дънката, който с покровителството на Румен Цайса правел във Варненска митница каквото си поиска. Специалните служби знаят, че Дънката е бившата дясна ръка на Косьо Самоковеца по морските митници. Понастоящем бил в явно съдружие с ТИМ и освен с контрабанда се занимавал със заграбване на земи и строителство под безмълвния поглед на Община Варна и държавата.

По отношение на бившия старшина Румен Божинов, на който са лепнали интелектуалния прякор „Цайса”, до мен достигат потресаващи данни. Тяхната достоверност би трябвало да се докаже, но съществуват  факти, които не подлежат на съмнение. Безспорно той е силната личност в Агенция „Митници”, нейният „сив кардинал”, назначен там с протекциите на премиера Станишев.

Според моите източници, самият Божинов парадирал с тази близост, като пред свои колеги и подчинени демонстративно провеждал телефонни разговори с министър-председателя, с финансовия министър Орешарски, с шефа на ДАНС Петко Сертов, с депутати от БСП. Скоро след смяната на Асенов в пресата се появиха материали за Румен Цайса в качеството му на „нов касиер на тройната коалиция”. От различни посоки се тиражира информацията, че той е привиквал  компрометирани протежета на Асен Асенов в кабинета си и на места извън сградата на Агенция „Митници”.

Дали ги е задължавал да пренасочват потоците към него и да се откупват по подобаващ начин, засега може да се съди само по косвени белези  -  фактическото им съхраняване на заеманите от тях длъжности. Тези упорити слухове осветяват неприятният факт, че корупцията на най-високо ниво в българските митници преминава през  нерегламентирани такси за запазване на постове. Тази практика не е нова, тя е рецидив от предишни управления, но само един единствен път срещу нея бяха взети решителни мерки.

През 2001 година, тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро отстрани от служба и запечата кабинетите на своя заместник Мариян Абрашев и главния секретар на агенцията Илиян Матеев. Същите осребрявали служебното си положение чрез рекет над нарочени за уволнение началници, за които впоследствие се застъпвали пред Ревизоро. Теч на информация за предстояща срещу тях акция осуетил ареста им на поредното място за получаване на митничарските куфарчета - РМД-Русе.

- Според телевизионни предавания и публикации в печатните и електронните медии, стоковата контрабанда и нарко-каналите се вихрят с пълна сила. Станалият скандално известен в страната сайт „Опасните новини” тиражира през миналата година версия за реанимирането на контрабандни канали. В разработки на медията се твърдеше, че старите играчи като Златко Иванов-Баретата, Николай Маринов-Маргина и други известни подземни босове били предупредени да стоят настрани от контрабандните канали, които вече се контролирали от ДАНС в лицето на скандално известния Алексей Петров. В тези материали отново бе замесено името на Румен Божинов като един от тарторите на "новите канали", който работел по заръка на най-високо политическо ниво. Божинов, пренасочил трафика на китайското карго и цигари през Варненската митница, използвайки посредничеството на изявения бандит Даниел Славов – Дънката. Няколко дни, след публикуването на тези новина, сайта opasninte.net бе затворен от ДАНС. А считаният за основен автор в него Огнян Стефанов бе зверски пребит с чукове. По-късно през есента Легия „Българска анти-мафия” обяви в декларация до медиите, че баща и син бизнесмени събирали спонсорски пари по митниците от името Румен Цайса. На събирачите били ежемесечно предавани 300 000 евро от Ново село и Капитан Андреево. Отчисленията идвали от контрабанда на стоки менте, амфетамини за Арабския свят и хероин за България и Европа. По трасето минавали фалшиви Версаче, Армани, Найк, Адидас, Пума, Долче и Габана. Вашият коментар.

- Категоричните доказателства за защитата на старото статукво намират израз не само в почти непокътнатият управленски състав на митниците в центъра и по места, но и в рецидивите на контрабандни практики, белязали управлението на Асен Асенов. Навярно мнозина си спомнят кумеца на Асенов и покровител на контрабандните канали през Калотина Иван Кожухаров-Пингвина, който между другото още е на поста, от който нанесе баснословни погроми на държавния бюджет и законовия ред у нас. Към дирижираната от Пингвина Митница Калотина бяха насочвани стоковите потоци с най-висок корупционен потенциал.

Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там бе направено точно обратното. За крайно обмитяване под режим „Внос” бяха насочени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и най-вече през Капитан Андреево. Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград.

Този абсурд става възможен след като Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издал заповед, която важала само за Капитан Андреево. Тя постановявала, че за да се ползват преференции при обмитяването, инвойс-фактурите трябва да бъдат заверявани от турска страна, което било невъзможо, тъй като преобладаващата част от тях били фалшиви и печатани в България.

Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисквала. Към известната като „Първа частна митница Калотина” и към митническо бюро „Драгоман” бе дестинирана съществена част от турското карго, които са обмитявани на десетократно по-ниски цени от реалните. Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.

Вярно е, че и при новото ръководство на Агенция „Митници” са оформени центрове за митническа обработка на карго-потоци с преференциални правила. Един от тези центрове през втората половина на отминалата година е митницата във Варна, където е обмитявана преобладаващата част от азиатските стоки. Според митничари, оттам се оттичат контрабандни цигари от Румъния и Молдова, както и нелегален внос на месо от Китай, което е с с 40% по-евтино от борсовите цени в Европа.

Всички китайски стоки, които са обмитявани във Варна, са с облагаеми стойности около 30 на сто по-ниски от тези в останалата част на страната съгласно неофициалните индикативни списъци, спуснати от София. При такава икономическа изгода, дори няма нужда да се упражнява чиновнически натиск върху вносителите да обмитяват точно там.

Според заповед от Централното митническо управление азиатският внос, обмитяван във Варна, подлежи на 100-процентен щателен физически контрол, което и на теория, а още по-малко и на практика е абсолютно невъзможен. От десетина митнически служители се очаква да са в състояние да проверяват щателно обмитяваните среднодневно между 40 и 50 контейнера на ден. Нека, за да вникнем по-задълбочено в абсурда на афишираните с пропагандна цел мерки, разграничим частичната от щателната физическа проверка на едно превозно или преносно средство.

При частичната проверка брезентът на камиона се повдига от задната или от едната странична част и определено количество от пакетираните стоки се отварят и сверяват с написаното в митническата декларация. Такава проверка отнема 10-15 минути, а в случаите, когато стоката е натоварена на контейнер – поне половин час, доколкото разтоварване е възможно само отзад, при това задължително минимум на 3-4 реда кашони, за да бъде избегнат рискът от измама по метода „тапа”.  При щателната проверка цялото карго бива разтоварено, след което се отварят и преброяват всички или почти всички опаковки, за да се установи същинското им съдържание.

Следва обратното натоварване на стоката в камиона или контейнера, ако нейният вид и количество отговарят на декларираните в митническите документи. За такава щателна митническа проверка, извършвана от поне трима митнически служители, са необходими около 5-6 часа. Това означава, че във Варненската митница са били възможни не повече от 5-6 щателни митнически проверки на ден, а само броят на обмитяваните контейнери с китайска, виетнамска и арабска местоотправност е бил десетократно по-голям.

Резонно възниква въпросът дали дезинформацията за сто-процентен щателен митнически контрол не е целяля да отклони вниманието от ударното обмитяване на пратките с драстично занижени митнически стойности, което е довело до огромни загуби за националния и европейския бюджет от несъбрани мита и ДДС? Въпросът, разбира се, е реторичен.

- Но ако такива внушителни средства са отклонени от държавния бюджет посредством митническите измами, откъде идва повишената събираемост за 2008 г., с която се похвалиха от митниците наскоро?

- Асен Асенов бе човекът, превърнал прес-службата на приходната агенция в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените му тези за „рекорди” в събираемостта на митническите налози. Политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи целеше отклоняване на  общественото вниманието от тежките проблеми на системата. На публиката се подхвърляха полувинчати номинални цифри, без те да се съпоставят аналитично с ежемесечно оповестяваната от Националния статистически институт информация за обемите на вноса и неговата стокова структура, както и за инфлационните индекси.

Ето, че и господин Кулишев започна да промива мозъци с манипулативни данни за фискална стахановщина. За 2008 г. Агенция „Митници"  била внесла в републиканския бюджет 8 314 189 976 лева, което представлявало преизпълнение на годишния план от 331 милиона лева (4,2  %). През последните години бе научно доказано, че повишената събираемост на митниците е само номинална и е функция на драстично нарасналите обеми на внасяните стоки, на световната инфлация, както и на повишените ставки на акцизните стоки.

Тези тенденции се задълбочиха и през отминалата 2008-ма година. Според данни на БНБ агрегатният внос през първите 11 месеца на годината е повишен с 25,7 на сто. Всеки може сам да пресметне с колко ръстът на вноса от 25,7 % е по-голям от ръста на митническите вземания в размер на 18,3 на сто през 2008 г.! Това не е повишена събираемост, а повишен спад в събираемостта на митническите приходи! Тази разлика в процентите всъщност е равна на стотици милиони левове загуби на републиканския бюджет.

- А какво стана с имотите на незаконно забогателите митничари? Кумецът на Асен Асенов - Иван Кожухаров-Пингвина се прочу с луксозната си вила в Мало Бучино на стойност един милион лева, нотариално регистрирана на името на продължително безработната му приятелка Илиана Рангелова. Някой сети ли се да провери тези двамата?

- Като зам.-началник на Митница-Калотина Пингвина покровителства стоковата контрабандата и трафика с наркотици и безбендеролни цигари. Как да го подложат на проверки, докато кумът му Асенов бе во главе на родните митници! Странно, но неговата помазаност продължава и при новото ръководство на Агенция „Митници”, което след като осигури на „преуморения” ръководен кадър половингодишен отпуск, отново си го върна на заместник-началническия пост в Митница-Калотина.

Иначе, досега ние българите се бяхме прочули с цяло “митничарско селище”, което се намира на язовир Ивайловград. Ала и тук има известна промяна в стил „облякъл се Илия пак в тия”. Изглежда приемането на България в Европейската съюз и премахването на    икономическите граници между страните-членки, както и свободното движение на хора и капитали, са довели и до интернационализиране в невиждани досега мащаби на резултатите от корупционните практики.

Новото “митничарско селище” вече се намира в китното гръцко градче Аспровалта, където вече не един и двама висши митнически шефове отмарят на топло и далеч от любопитни български погледи. Първи са се сдобили с внушителни имоти там застреляната частна митничарка на ВИС Шинка Манова и нейния наследник в последващия контрол Петко Петков.

В квартала на богатите български митничари са двамата зам.-директори на Агенция „Митници” - Румен Божинов и Красимир Николов, а както се говори и осветения от Румен Петков агент на ДАНС Алексей Петров. Повечето вили са на имената на жените на новобогаташите или на други близки и доверени хора. Повечето от тях, както и Румен Цайса, ползват гръцки карти за мобилните си телефони от съображения за сигурност.                             

- Има нещо, което не разбирам! Митниците ни криминално ощетяваха държавата, докато бяха управлявани от Асен Асенов. Кабинетът наблюдаваше безучастно, докато не се намесиха американският и редица европейски посланици, които допринесоха за подмяната на корупционера. Сега митниците се управляват от Христо Кулишев и Румен Божинов, но митниците продължават да ощетяват държавата. Фактът, че премиерът не предприема мерки срещу митническата мафия прави ли го съпричастен към нейните злодеяния?

- Премиерът на България не е неосведомен човек. Всичко, което става в държавата, моментално се свежда до знанието му. Ако пък ли не знае какво се случва в държавата му, не заслужава да й е министър-председател. Откакто е начело на изпълнителната власт го съпътстват обективни критики на световните и европейски институции и организации за корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност, контрабандата и прането на пари.

Станишев реагира на тях единствено с обещания за промяна. Нищо повече от това! Стилът му се заключава в размотаване, в обвиване на проблемите или с мълчание или с нищонеказващо говорене, в отлагане на тяхното решаване под девиза „Ако му дойде времето”! Затова и доверието към неговото правителство е спаднало под 6 процента, както твърдят социолозите. И с право го твърдят, защото полицаите, по собствените им думи, са последната преграда между правителството и „народната любов”.

На практика не остана социална група и професионална прослойка, които да не са осъдили  коалицията на тройния грабеж. Станишев върна масовите манифестации по улиците от времето на своя баща, но само че със знак минус. Истината е горчива, но трябва да се каже на висок глас! България на Станишев е една мафиотизирана и мутризирана държава, която въпреки своето членство в ЕС, все повече затъва в най-ретроградните ценности на Ориента.

Неслучайно „Трансперънси интернешънъл” определи България за най-корумпираната държава в ЕС. А Европейският съюз започва да изпраща все по-осезаеми сигнали, че повече няма да толерира нито организираната ни престъпност, нито неорганизираната ни държавност. Спрямо нашата страна бяха задействани безпрецедентни санкционни механизми, отнети бяха акредитации на държавни агенции и бяха спрени финансови средства за стотици милиони.

Аналитичната оценка и нравственото осъждане са многопосочни, но еднозначни. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви, че повечето мерки на българското правителство за борба срущу корупцията и организираната престъпност са само неизпълнени обещания за бъдещи действия. На авторитетен семинар френският посланик Етиен дьо Понсен припомни, че е в България от година и половина и за този период не е забелязал видим прогрес в областта на антикорупционните промени.

А по време на тематичната конференция "България в ЕС: две години по-късно и пътят напред" зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по правосъдието и сигурността Жак Баро съвсем ясно даде да се разбере, че корупцията и организираната престъпност са най-големите спирачки за нашата страна, които дори неутрализират геостратегическите й предимства.

Джефри Ван Орден предупреди по повод спрените средства на ЕС, че ако нашето правителство продължава да заема позицията на неразбран член на европейското семейство, рискува да загуби още европейски пари и българското "блато с алигатори" ще се превърне в "пустиня със скорпиони".

В Брюксел председателят на Европейската комисия  Жозе Мануел Барозу лично залепи на българският премиер абсолютно същата смислова плесница с думите, че иска да види конкретни резултати в борбата с корупцията, а не само политически декларации. По всичко обаче личи, че политическият гьонсуратлък на Станишев е непробиваем за световната критика и неговото правителство няма да спре пладнешкия обир на България.

- Г-н Христозов, не се ли страхувате от толкова откровените си констатации?

- И какво ще направи Станишев? Ще отмени демокрацията и свободата на словото ли? Или с постановление на министерския съвет ще въведе нео-фашистки режим на управление и за политическо инакомислие ще отвори  концлагера в Белене. По-добре да се размърда за АЕЦ „Белене”, защото енергийните шамари, които изяде от Русия са категорична оценка за управленската му чистоплътност. Никой не му е виновен за морално катастрофиралия му мандат. И на Запад, и на Изток вече гледат на него с насмешка и недоверие.

Путин го подложи на пренебрежително тричасово чакане преди да го покани в кабинета си, Меркел направо не го прие. Ние говорим с факти и цифри. И говорим това, което всички знаят, но се страхуват да изрекат гласно, защото страхът все още не си е отишъл окончателно от българското общество. Затова и приех поканата на анти-корупционните сдружения да участвам в прес-конференцията им в Брюксел по повод държавно толерираната контрабанда. На отговорните политически фактори в Европейския съюз няма да бъде спестен нито един драстичен факт от криминалната българска действителност, която е симбиот в организма на висшата компрадорска клика.  

- Чрез разобличение ли ще отучим управляващите от лъжи и грабежи?

-  Разобличението е първата фаза в търсене на отговорност, а клубът на играещите по правилата и все повече събуждащото се у нас гражданско общество ще бъдат коректив на държавата, която от правова се е превърнала в неправова заради алчността и безчестието на нейните политически изнасилвачи. Хазартът „власт-пари” продължава.

Не сме толкова бедни, колкото позволяваме да ни крадат контрабандни босове, олигарси на кредит, окопали се апаратчици  и партийни шарлатани. Надеждата е в хоризонта на предстоящите избори, а изходът е в масовото стичане до урните. И нека този път гласуваме с хладен разум, а не с горещи сърца. Само така ще отпратим в историята  крадците на народното доверие, заченати в епруведките на тоталитарното ни минало. 
 


Източник:  
newswriter от 25.01.2009 15:13


‹ Предишен
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:285 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).